Той мислеше и за Мери, която живееше уединено в Ню Йорк, Често кроеше планове да се приближи до нея, но бързо ги изоставяше. Налагаше се да бъде много предпазлив, понеже вестниците бяха отпечатали портрета му и имената Гулд и Норт бяха доста известни.
Но Америка крие и много тайни. Човек можеше да потъне в нея, без да бъде намерен. Това го спасяваше. В страната на динамичния живот бързо забравяха човека. Това щеше да спаси и него.
Той беше махнал от лицето си изкуствения белег, но все пак оставаха някои други отличителни черти, по които можеше да бъде разпознат от някой наблюдателен полицай. Затова беше измислил да се появява пред хората маскиран.
Артур погледна към стенния часовник.
— Часът наближава — промълви той. — Скоро ще разбера дали опитът ми е успешен. Парите ми вече са на привършване.
Време беше да действа. Беше се разплатил с хотелиера. Багажът му, състоящ се от един куфар и един пакет, също беше готов. До тях бе оставил мантията и шапката си.
След като се увери, че всичко е наред, напусна стаята.
Членовете на клуба бяха вече в тапицираната в червено стая.
— Но къде е г-жа Донелсън? — попита Филип.
— Остана вкъщи — отвърна Донелсън.
— И те остави да дойдеш сам? Струва ми се, че тя много искаше да види сеанса.
— Не, не поиска да дойде с мен. Аз също не исках да идвам, защото помислих, че може да не й е добре. Но тя не пожела да остана при нея, щом всички ще бъдат тук. Слушай, Филип! — смени изведнъж темата Донелсън, който беше касиер на клуба. — Трябва да платя наема на клуба. Можеш ли да ми развалиш хиляда долара?
— С удоволствие — отвърна Филип и извади портфейла си. Като го отвори, се видя ясно с какво е пълен.
— Дявол да го вземе! Защо си понесъл толкова много пари, ами ако го загубиш?
— Не се бой, ще си отварям очите.
В този миг завесата се вдигна и тайнственият маркиз се появи на естрадата.
— Тя не е дошла — каза си тихо той. — Струва ми се, че ще успея. След половин час влакът тръгва…
— Ще позволите ли — попита той с висок глас — да помоля господата, които благоволиха вчера да вземат участие в сеанса, да седнат отново на тези столове?
Филип и приятелите му от клуба отидоха и седнаха на столовете, които им бяха показани. След няколко минути бяха приспани.
След това мъжът с маската се обърна към зрителите:
— Ще имам честта да ви покажа един от най-интересните си сеанси и затова ви моля да си изберете място извън залата, където да се скриете. Тези господа по мои указания ще ви намерят дори и в най-потайните места. Моля, съгласни ли сте?
Всички се съгласиха и напуснаха залата, шегувайки се.
Щом излезе и последният от тях, мъжът отиде до вратата и я заключи. След това се отправи към спящите членове на клуба. Бързо пребърка джобовете им и извади портфейлите им.
Като прибра парите, които носеха, им каза бавно:
— Заповядвам ви да спите непрекъснато до утре сутринта! Никаква човешка сила не е в състояние да ви събуди.
Бързо отключи вратата и напусна клуба. След няколко минути беше в стаята си. Наметна мантията, нахлупи шапката до ушите си, скри маската в джоба си, хвърли последен поглед на стаята и излезе. Премина тихо през коридора и по стълбата за прислугата слезе в двора на хотела.
Като видя, че няма никой, се прехвърли през зида в съседния двор, след това в следващия и оттам на улицата…
В това време членовете на клуба си бяха избрали скривалища в най-затънтените места. Донелсън се бе свил под една мивка. Другите се бяха скрили под кревати, в скринове, на места, където смятаха, че трудно ще бъдат намерени.
— Е, няма ли най-после да ни търсят? — изсумтя ядосано Донелсън, след като измина близо час, откакто се беше скрил.
— Направо се схванах под тази мивка!
Другите също чакаха в скривалищата си около час, след това един след друг започнаха да излизат от тях.
— Никой не дойде при мен — каза един.
— При мен също — потвърди друг.
— Изглежда този път опитът му не успя — заключи Донелсън, като се присъедини към останалите.
— Да отидем отново в залата — предложи някой.
— Да отидем, повече не можем да чакаме!
Стигнаха бързо до залата, ослушаха се предпазливо и като не чуха никакъв шум отвътре, отвориха бавно вратата.