— Ето ги и тримата! — извика Донелсън. — Но къде е маркизът?
— Няма и следа от него!
Дойде и управителят.
— Къде е човекът с маската? — питаха всички.
— Как, не е ли тук?
— Добре виждате, че го няма.
— Да не би да е в стаята си?
Изпратеният келнер се върна бързо.
— Почуках силно няколко пъти на вратата, но никой не отвори.
— Ще отида аз да проверя — каза управителят.
Тримата хипнотизирани още спяха. Блъскайки силно вратата, управителят се върна.
— Господа, той си е заминал!
— Заминал? Не е възможно!
— Сериозно ви говоря. И багажа му го няма, в стаята няма нищо негово.
Попитахте ли портиера?
— Не е видял да излиза никой през входа.
— Изглежда това е бил дяволът — пошегува се Донелсън, — щом е изхвръкнал през прозореца.
След това пораздруса Филип.
— Хей, стани да видиш чудеса!
Но нито той, нито другите се събуждаха. Направиха всичко възможно да ги събудят, но усилията им отидоха напразно.
Много разтревожени от състоянието им изпратиха да извикат лекар.
След като ги прегледа, лекарят попита:
— Кои ги е хипнотизирал?
— Хипноза ли? — учуди се Донелсън.
— Да. Този изкуствен сън е предизвикан от хипноза.
— Така, така!
— Аз ще ги събудя — уверено каза лекарят.
— Ще можете ли да направите това?
— Да. Това не е трудно. Бързо ще ги върна в нормалното им състояние.
Влезе човек от прислугата.
— Г-н Донелсън, прислужницата ви пита за вас.
— Дошла е тук да ме търси? — учуди се той.
Едно младо момиче се показа на вратата и разтревожено извика:
— Г-н Донелсън, елате бързо вкъщи!
— Какво се е случило?
— Госпожата си замина!
— Замина ли?…
— Да, да! Елате веднага!
— Но, за Бога, какво се е случило, къде отиде тя?
— Госпожата беше в някакво особено състояние — през сълзи каза момичето. — Взе и всичките си бижута…
— Защо не дойде да ми кажеш веднага? — ядосано я прекъсна Донелсън.
— Помислихме, че господарят и господарката са се поскарали, случват се такива неща понякога. И тя е решила да отиде за няколко дни. Около осем и половина попитах госпожата иска ли да я придружа до гарата, но тя въобще не ме и погледна.
— Какво нещастие! — простена Донелсън и се втурна навън.
Усилията на доктора бяха възнаградени.
— Къде съм? Какво се е случило? — извика Филип.
Разказаха му набързо какво се е случило по време на съня му.
— Значи той не е никакъв благородник, а обикновен мошеник! — определи един от мъжете.
— Той си плати сметката — отбеляза управителят.
Изведнъж Филип извика:
— Портфейлът ми, къде е портфейлът ми?
— Може да е паднал някъде…
— Не може да бъде, а ми няма и часовника! Ограбен съм!
— Много ли пари имахте в него? — попита някой.
— Много! Около сто хиляди долара.
— Но защо сте носили такава голяма сума? — попита лекарят.
— И аз самият не зная! Нещо ме караше да взема в себе си всичките си пари — простена Филип.
— Няма съмнение, че този мошеник ви е внушил това, след като ви е хипнотизирал.
— Възможно ли е това?
— Да. Такъв подлец може да ви внуши да извършите и убийство.
— Но това е много опасно!
Събудиха се и другите. И те изживяха изненадата на Филип. И на тях им липсваха часовниците и портфейлите, в които имали големи суми пари.
— Къде отиде Донелсън? — попита Филип.
— Отиде си вкъщи. Жена му е избягала!
— Избягала?
— Може би измамникът е примамил и нея! — усъмни се някой.
— Твърде е възможно — потвърди лекарят.
— Но защо сте толкова уверен?
— Не беше ли и тя на сеанса? — спокойно запита той.
— Да.
— Така! А красива ли е? Извинете ме, питам това, защото не познавам мисис Донелсън!
— Много е красива — увери го Филип. — Тя е най-красивата жена в Нашвил.
— Участва ли и тя в сеанса?
— Да, беше приспана и тя.
— Тогава, господа, аз съм сигурен, че не става дума за малък семеен скандал. Този мошеник е принудил дамата да тръгне с него. Така е съчетал полезното с приятното.