Управителят, все още зашеметен от случилото се, посрещна пътниците — строен, добре облечен мъж и една млада дама.
— Една стая за мен и една за племенницата ми, ако обичате.
— Разбрано, господине. Желаете ли да вечеряте?
— Да — отговори мъжът.
Управителят ги заведе в ресторанта, в който нямаше други посетители.
Като прие поръчката им, сервитьорът постави на масата тетрадката за регистриране в хотела. След като написаха имената си, я взе и я отнесе при управителя.
— Кои са новопристигналите? — попита той.
— Полицейски полковник от Ню Йорк, Роджър, и внучката му, Жанет дьо Мартон, също от Ню Йорк — прочете сервитьорът.
— Жалко, че не дойдоха няколко часа по-рано — съжали управителят. — Това не пречи да му разкажа какво се е случило тук.
— Какво правят сега, започнаха ли да вечерят?
— Още не.
— Тогава ще отида при тях.
Полковник Роджър беше малко блед, а челото му беше превързано с широка превръзка.
След като се приближи и се извини за безпокойството, управителят му разказа за произшествието, станало преди няколко часа, и се постара подробно да опише престъпника.
Полковникът го изслуша внимателно. След това каза:
— Това, което разправяте, е много заинтригуващо, възможно е тайнственият маркиз, когото описахте, да е престъпникът, когото и аз търся. Утре ще поговорим отново.
След като управителят ги остави сами, той се обърна към младата дама:
— Какво ще кажеш за всичко това, Жанет? Възможно ли е това да е престъпникът, когото търсим?
Момичето повдигна рамене.
— Възможно е. Много е възможно, той изчезна така бързо от М. Може да е бил изненадан и да е нямал възможност да вземе повече пари в себе си. Жалко, че никой не е видял добре лицето му!
— Много вероятно, много вероятно — потвърди и полковникът. — Цялата история изглежда много загадъчна от момента, в който намерихме удушената жена, и дава повод за много подозрения. Ако не бях ранен при експлозията в речния параход, този подлец щеше да е отдавна в ръцете ми.
Тя кимна в знак на съгласие с полковника.
— Дължа ти много, Жанет — продължи полковникът. — Ти ми спаси живота. Веднъж, когато ме предупреди да напусна парахода, и втори път, когато бях ударен в челото. Ако ти не ме придържаше с всички сили, докато ни дойде помощ, аз бях изгубен.
— Не говорете така, господин полковник! — помоли притеснено момичето.
— Казах ти да не ме наричаш господин полковник, а вуйчо. Знаеш, че те представям за моя племенница. Аз те обичам като моя дъщеря и се надявам да мога да ти се отплатя.
— Желаете ли още нещо, господине? — запита приближилият се сервитьор.
— Не, нищо повече. Кажете да ни приготвят стаите. Имаме работа в града и ще се върнем късно. Предупредете за това и портиера.
— Ще бъде изпълнено, господине!
— Сега слушай, дете мое! Ако човекът, който е извършил тази голяма измама тук, е Норт, тогава ние все още сме по следите му. Скоро ще разгадаем тайната в М. Аз дори и сега не мога да си обясня защо този злодей е убил нещастната госпожа Блекбърн.
— Може би е помислил, че тя го е издала на полицията.
— Възможно е.
— Но откъде тя може да знае, че барон Фон Фалкенбург всъщност е търсеният от полицията престъпник Норт?
— Ето, това е възелът, който не можем да развържем. И аз самият се съмнявам, въпреки че има толкова улики и съвпадения. Може би тя го е шпионирала и така го е разкрила или той сам от непредпазливост се е издал — предположи Роджър.
— Смятам, че измислих начин, чрез който може да разберем дали авантюристът, който е бил тук, е Норт — каза Жанет, след като помисли малко.
— Любопитен съм да разбера как.
— Според мен една дама от висшето общество може да последва един такъв престъпник само чрез измама или чрез някакво друго влияние.
— Така е. Норт умее да подчинява жените на своята воля — забеляза полковникът.
— Дори да е така, той не е имал достатъчно време, за да покори сърцето на една честна жена. Една жена, съпруга на богат и уважаван мъж, няма да го напусне, за да последва един авантюрист, появил се случайно в живота й.