— Ще ги занеса на Бърнард — промълви тя.
Ами ако Артур се върнеше?
Мери бе решена. Макар че беше късна нощ, тя излезе от къщи и тръгна към Бърнард.
Вики, надзирателката на лудите
Привечер една кола спря пред лудницата на доктор Джеферсън. От нея слезе Артур. Той заповяда на файтонджията да си тръгва и позвъни на вратата.
— Идвам за една болна. Искам да говоря с надзирателката — каза той на вратаря.
— Попитайте за Вики.
Артур скоро я намери и я попита за мисис Норт.
— Тя е в моето отделение, милорд — каза надзирателката. — Но аз не мога да ви пусна при нея. Съжалявам! Отделих ме я, защото тя припадна.
— Искам да споделя с вас една тайна. Може ли тук?
— О, милорд, нека влезем в тази стая.
— Ще оздравее ли болната? — попита Артур.
Вики вдигна рамене.
— Ако не оздравее, нещастната ще трябва да стои тук дълго време, а това би струвало скъпо.
— За лудите нищо не може да се каже предварително — отвърна Вики.
— Не бих искал тази жена да има участта на другите — каза Артур с престорено тъжен глас. — Не може ли да се направи нещо, за да се прекратят страданията й?
Вики хвърли бърз, изпитателен поглед към Артур.
— Тук не може да се направи абсолютно нищо, освен да се дават успокоителни средства.
— Бъдете така добра, използвайте всички средства — настояваше Артур. — Помислете само какви разноски трябва да правя. Помислете за страданията на болната и за невъзможността тя да оздравее.
— Не можем да употребяваме нищо друго, освен морфин.
Артур хвана ръката на жената.
— Дайте й морфин! В замяна на това ще заплатя лично на вас разноските за цяла година.
— Може да си имам неприятности.
— Невъзможно! Аз съм единственият човек, който се грижи за нея.
— Но аз не ви познавам, милорд.
— Ще ви дам възнаграждението в деня, в който нещастната жена се спаси от страданията си.
— Ами д-р Джеферсън?
— Разбира се, той не трябва да узнае нищо за нашата уговорка.
Вики се замисли. Тя се колебаеше, но Артур й говори дълго и убедително.
— Е, най-сетне се разбрахме, Вики! Става дума за едно добро дело. Помисли иначе колко дълго би страдала добрата жена.
— Така е, милорд. Усамотеност, усмирителна риза, разни принудителни процедури… — каза Вики, потвърждавайки думите на Артур. — Много пъти от състрадание ние прибягваме до тези средства.
— Употребявай успокоителни, Вики. Там, където няма спасение, смъртта е едно благодеяние.
— Ще видя какво мога да направя.
— Разчитам на тебе, а аз ще си мълча — обеща Артур. — След известно време ще дойда отново, но ако се случи нещо преди това, веднага ми съобщете. Аз съм Йохан Гулд.
— Добре, милорд, ще направя това, което ми казахте.
Артур кимна и излезе.
В този миг Вики погледна към масата. Богатият Гулд беше оставил нещо за нея. На масата лежеше неговата кесия и през отвора й алчната жена зърна доста златни монети.
Радост озари лицето на надзирателката. Тя бързо пъхна кесията в джоба на роклята си. В това време чу, че някой минава край стаята й.
— Шелер! — прошепна тя. Позна го по стъпките.
Шелер обаче не подозираше случилото се и мина край стаята на Вики, без да спира. Той бе ходил да търси Вики в общата стая на надзирателките, за да я пита за новодошлата, но като не я намери, отиде сам при болната.
Когато влезе при нея, той извика от изненада:
— Какво виждам! Графиня Ирма фон Хоенщайн? Не ме ли лъжат очите? Това е невъзможно! Тя сега би трябвало да е в Европа, в замъка на баща си. Колко години минаха оттогава? Три! Господи!
Фриц Шелер извика:
— Графиня Ирма!
Тя скочи.
— Кой ме вика?
Когато го погледна, Ирма на свой ред възкликна:
— Мистър Шелер! Познах ви! Да, аз съм графиня фон Хоенщайн. Моят заклет враг ме захвърли тук. Той иска да ме зарови жива, но сега във ваше лице аз виждам надеждата.
— Но как попаднахте тук?
— Не съм вече графиня. Родителите ми се отказаха от мен, защото се омъжих против волята им за Артур Норт. Той обаче, въпреки че съм му законна съпруга, ме напусна и тук се е оженил под името Йохан Гулд за милионерката Мери Шмит. Тъй като аз търся правото си, той, за да се отърве от мен, открадна документа за бракосъчетанието ни, взе и детето ми и ме предаде на доктор Джеферсън под предлог, че съм луда. Аз не съм луда, повярвайте ми! Имайте милост към мен!