По железопътната линия „Пасифик“
Експресният влак „Тексас — Пасифик — Райл — Уей“, проточващ се като гигантски змей, изминаваше бързо безкрайните равнини, които разделят исполинските планини на северноамериканските съединени щати.
Влак, който трябва да пътува цяла седмица, за да измине разстоянието между Атлантическия и Тихия (Пасифик) океан, е един миниатюрен свят. В него има ресторанти, спални, вагони за игра, декорирани с изискан вкус.
В един вагон, подреден като сладкарница, седяха мъж и две дами в елегантни пътнически костюми, очертаващи прелестните им форми. Само един поглед бе достатъчен, за да се уверим, че това бяха нашите стари познати Мая, Азума и техният кавалер Хуан Калдер.
Превратностите на съдбата, коварните ходове на Артур Норт, планът на Мануелита Блекбърн да отмъсти на Норт, макар и ненапълно успял, ги бяха събрали в този влак, който летеше към далечно Мексико.
Двете момичета пиеха сутрешното си кафе, а Хуан Калдер, който ги придружаваше навсякъде, стоеше до прозореца и се любуваше на прекрасната природа.
Пътниците бяха престояли един ден в Литъл Рок, за да пазаруват. Сега им предстоеше преход от пет-шест дни, докато спрат отново в някое по-населено място.
След като напуснаха „Уайт Касъл“ в Мемфис, момичетата тъгуваха много за добрата си приятелка Приска, която изчезна безследно. Сега мъката им беше попреминала, а и бяха сигурни, че ги очакват много хубави изживявания.
Във всякакво отношение Хуан Калдер се оказа истински джентълмен. Той се стараеше да изпълни всички желания на момичетата, дори и най-капризните. Чрез неговото отношение Мая отново възвърна доброто си настроение. Азума обаче беше винаги сдържана и мълчалива.
Мая още не можеше да свикне с модерния си костюм, защото беше свикнала да носи широки дрехи. Но на Азума новият костюм стоеше чудесно. Роклята в сиво правеше да изпъква хубавата й глава и големите черни очи. Дългата й светла коса беше модерно фризирана. Мая носеше косата си разплетена, както и преди.
— Е, госпожици — попита Хуан, — добре ли спахте?
— О, сега спахме добре, за разлика от първите дни — отговори Мая.
— Още малко ще потърпите и скоро ще бъдем в Мексико.
— Там не е ли много студено?
— Не, мило дете, в Мексико е топло като в твоето любимо отечество Индия.
Очите на Мая весело блеснаха.
— И какво ще правим там?
— О, в Мексико има много развлечения: борба с бикове, театри, балове, концерти… Няма да ви бъде скучно!
— И смятате, че хората там ще се отнасят добре с нас? — запита направо Азума.
И двете в този миг изглеждаха натъжени.
— Госпожици — започна да ги успокоява Хуан, — добре е, че ми зададохте този въпрос. Ще можем да приключим с тази тема веднъж завинаги. От Мануелита научих всичко за вас… Трябва да знаете, че отивате в земя, където все още властва старият испански дух на Кортес. Духът, който победи маврите и освободи Испания от арабския ярем, а хубавите испански момичета — от харемите. Испанските кавалери смятаха за голяма чест да получат ръката на тези момичета. Мексико е населено с потомци на герои с буйна испанска кръв. Тази страна ще стане ваше отечество, в тази страна на свободата с вас ще се отнасят като с всеки друг. Бих желал да видя испанец, който би дръзнал да отправи и най-малката обида към вас. Бога ми, след това едва ли би имал време да изрече последната си молитва!
Очите на Мая се просълзиха от признателност. Азума, която до този миг не помръдваше с втренчен в Хуан поглед, изведнъж коленичи пред него.
— За Бога, госпожице, какво правите? — извика той изненадан.
Но тя не му отговори, а взе ръката му в своята. Хубавата й глава се наведе и устните й опариха дланта му. С негова помощ тя се изправи. Очите й бяха устремени към него с такава признателност и обич, че той трепна от дълбочината на този поглед.
Скоро влакът спря на една малка гара.
— Фултън! — извика кондукторът. — Време е за закуска.
Много от пътниците слязоха от влака. Хуан също слезе и донесе на своите дами закуски и разхладителни напитки. След това отново излезе на перона.
— „Ню Йорк Херълд“! — провикваше се едно вестникарче. — Само десет цента!
Хуан купи един вестник и се върна в купето, за да прочете новините. Момичетата бяха отишли в съседното и той седна до прозореца. Още не можеше да забрави очите на Азума, затова погледът му скачаше от заглавие на заглавие, докато изведнъж се прикова от заглавие, написано с едър шрифт.