Зачете статията с невярващи очи. Не можеше да повярва, въпреки че я прочете два пъти.
Мануелита убита!
Пред очите му притъмня. В този миг се върнаха Мая и Азума и останаха смаяни от сломения вид на Хуан. Мая се засуети и заплака, Азума веднага разбра, че се е случило нещо лошо.
Той отново разтвори вестника и прочете зловещата новина. Пред него изплува образът на Мануелита и очите му се изпълниха със сълзи. Едва беше намерил своята любима приятелка от детинството си и я загуби, този път завинаги.
Първата му мисъл беше да се върне в Мемфис, но скоро се отказа от нея, защото беше трудно осъществима.
Но какво трябваше да прави сега? Спомни си за писмото, което Мануелита му беше дала при тръгването. Отправи се към спалния вагон, където беше багажът му. Двете момичета гледаха изплашени след него. Хуан намери веднага писмото в един голям плик. Върна се при момичетата и им обясни какво се е случило. Мъката им беше голяма. Мая и Азума се прегърнаха и заплакаха, защото за кратко време Мануелита бе спечелила сърцата им.
Хуан разпечата плика и извади от него голям изписан лист, подпечатан с печат. Младият мексиканец бавно го прочете:
„Мили мой Хуан!
От няколко дни ме измъчват мъчителни предчувствия. Струва ми се, че ми остава да живея много малко, затова съм много тъжна. Може би ще се смееш на писмото ми, но ние сме слаби човешки същества. След няколко дни трябва да бъда при теб, мили. Но за всеки случай направих завещанието си и ти изпращам нотариално заверено копие.
Аз мога свободно да разполагам със своето имущество. И като познавам гордостта ти, знаейки, че не ще приемеш нищо от мен, обявих за мои наследници нещастните момичета, които придружаваш. В случай че умра, ти ставаш изпълнител на моето завещание.
Ще купиш мината, за която ми говори, на името на тези три момичета и ще я разработиш. Твоята непоколебима честност е достатъчна гаранция, че ще изпълниш последната ми воля.
Бъди здрав. Желая ти всичко хубаво!
Твоя Мануелита“.
— Уви! Това ужасно предчувствие се сбъдна — с мъка издума Хуан.
Взе вестника и отново прочете тъжната новина. Очите му съгледаха още една трагична статия.
В нея се разказваше за самоубийството на двама влюбени — Ричард и Приска. Хуан никога не беше виждал младата полякиня, затова предпочете да скрие от момичетата известието за смъртта на обичната им приятелка. В този тъжен час младият мъж реши да прекара живота си в тежък труд, за да задуши по този начин болката от загубата на обичаната от него жена.
Изведнъж се чуха силни викове. Погледнаха към прозореца. Хоризонтът аленееше, като че ли беше огнено море. Имаше пожар в прерията. Пламъците бяха високи като кули. Лошото беше, че вятърът ги носеше към влака, който засили скоростта си.
— Бързо закрийте прозорците с мокри дрехи или покривки! — завика кондукторът.
Персоналът на влака донесе веднага мокри покривки и закриха с тях прозорците откъм страната на пожара.
— Главното е вагоните да не се запалят отвътре — обясни кондукторът. — Отвън огънят бързо ще угасне, но вътре е опасно, защото димът може да ни задуши и всички да умрем.
Влакът летеше с голяма скорост. Явно машинистът правеше всичко възможно да избягат от тази опасна зона. Прозорците бяха закрити, злокобните отблясъци от пожара изпълваха вагона.
Мая бе коленичила на земята, трепереща от страх. Азума я повдигна и я накара да седне на канапето. Със смелото си държане успя да я окуражи.
В това време бързината, с която се движеше влакът, се увеличи още. Повечето служители от персонала на влака отидоха при локомотива, за да могат да помогнат на машиниста в този решителен миг. Всички разбираха, че влакът ще трябва да премине през пламъците. Това щеше да трае няколко минути, но те бяха съдбоносни и решителни, понеже за това време огънят можеше да унищожи влака.
Хуан погледна навън и се уплаши. И най-смелият човек би се стреснал при вида на исполинските пламъци, които се издигаха само на няколкостотин метра пред влака.
Най-после влакът навлезе в този грамаден горящ облак. Чуваше се пращенето на запалена тръстика, пламъците обхванаха вагоните. Въздухът в тях се нажежи. Азума взе една мокра покривка и зави с нея неподвижното тяло на вцепенената от страх Мая.