Хуан не се отместваше от прозореца.
— Синьор Калдер — каза египтянката тихо, — моля ви, минете на отсрещната страна на вагона.
Мексиканецът я погледна и твърдо каза:
— Оставам тук. Ако падне някоя покривка, трябва да я поставя отново на мястото й.
Изведнъж няколко стъкла се пръснаха от високата температура, Хуан скочи веднага към застрашената страна, Азума следеше всяко негово движение.
От всички вагони се чуваха викове за помощ. Тежки минути бяха настанали за всички пътници. Строшиха се още няколко стъкла, една покривка падна и пламъците се промъкнаха във вагона. Хуан се спусна веднага и постави отново покривката, която беше доста тежка. Азума му се притече на помощ.
— Махнете се от прозореца, госпожице! — извика той. — Огънят може да стигне до вас.
Но египтянката не помръдна.
Изведнъж вълна от пламъци нахлу през прозореца и блъсна Хуан. Той се олюля и падна на пода. Азума се хвърли върху него и той почувства нежното й тяло, което го закриляше от голямата опасност.
След това изгуби съзнание.
Просякинята
Един летен следобед слънчевите лъчи грееха силно над шосето, което свързваше Файствил и Стивънсън.
Докъдето можеше да стигне човешкият поглед, не се забелязваше признак на живот. Цялата местност бе покрита с памук и ниски храсталаци.
Пустото шосе като че ли нямаше край. Под оскъдната сянка на единственото дръвче край шосето се виждаше някакво човешко същество.
Беше жена, явно смазана от умора, защото лежеше на земята, подпряла главата си на стъблото на дървото. До нея стоеше вързоп със стари дрехи.
Жената имаше красиви черти. Но многото изпитания и гладът бяха развалили фигурата и лицето й. На благородното бяло лице светеха две тъжни очи, които сякаш надаваха вик за помощ.
Това беше Ирма — голямата мъченица, изкупителната жертва на доброто, нещастната майка и съпруга!
Силите й съвсем я бяха напуснали и тя беше принудена да прекъсне пътуването си. Беше пътувала много дни. Въпреки че похарчи всичките си пари за пътуването по влака, не можа да стигне до Марвил. Затова, след като остана без пари, тръгна пеш към целта си.
Хората, които срещаше, й показваха вярната посока, в която трябваше да върви, защото и най-коравите сърца трепваха при вида на тази нещастна жена.
Днес беше вървяла дълго, без да спира. Слънцето грееше силно и тя едва се крепеше на подбитите си крака. Устните й бяха пресъхнали, но очите й никъде не виждаха вода. Гладът също я измъчваше, защото от два дни не беше хапнала нищо.
Беше бедна, толкова бедна, че нямаше дори и един цент, с който да си купи късче хляб. Нито един цент!
Какво щеше да стане с нея? Дали не беше обречена да издъхне на това самотно място? Тя, Ирма фон Хоенщайн, живяла сред богатата обстановка на бащиния замък. Тя, чието детство беше една непрекъсната верига от щастие и блясък под грижите на грижовната майка и гордия баща. В мечтите си те виждаха княжеска корона на главата й.
Уви! Всичко това изчезна като сън. Остана само грозната действителност.
Единствената наследница на милионите на богатия графски род Хоенщайн в този миг лежеше примряла от глад край едно пусто шосе в далечна Америка, сред прерията на Тексас, на хиляди километри от златната си люлка. Трябваше ли да умре в този забравен от Бога край, така близко до детето си? Да умре, без да може да види поне още веднъж скъпата си рожба, да я прегърне и да успокои измъченото й сърце?
Не, това не трябваше да стане! Колкото и да беше измъчена, тя трябваше да върви напред!
Опита се да се изправи, но не успя. Очите й се изпълниха със сълзи на безсилие. Нима Бог й беше определил такава съдба?
Изведнъж й се стори, че някакъв шум достига до нея. Повдигна натежалите си клепачи и видя нещо черно, което идваше по шосето.
Към нея се приближаваше файтон, каран от едър брадат човек. В него седяха две жени, едната доста възрастна, и оживено разговаряха.
Ако конят не беше се подплашил от лежащата до пътя жена, едва ли пътниците щяха да я видят. Кочияшът веднага дръпна юздите.
— Защо спря? — попита по-възрастната жена.
— Под дървото лежи някакъв човек — отговори той, като сочеше с камшик.
— Но това е жена! — възкликна тя.
— Виж колко е красива, мамо! — забеляза по-младата жена.