— Да, хубава е. Сигурно е просякиня. Пътищата са пълни с такива като нея.
— Ама така ли ще я оставим?
— Ти да не искаш да я вземем при нас?
— Не виждаш ли колко е изморена? Сигурно не може да върви повече.
— Да я вземем, но какво ще каже съпругът ти?
— Няма да каже нищо лошо, знаеш колко е добър. Ние ще я закараме най-много до Стивънсън.
Когато файтонът спря, по-младата жена бе взела парче хляб, намазано с масло, за да се подкрепи, и все още го държеше в ръката си.
Очите на Ирма се впиха в хляба. Гладът бе съкрушил гордостта й. С молба в очите тя протегна ръка.
— Боже мой — каза младата жена, — тя е гладна.
Бързо слезе от файтона, отиде при Ирма и й подаде парчето хляб.
От срам лицето на Ирма почервеня и тя простена:
— Не, не! По-добре да умра, отколкото да прося.
— Но не се стеснявайте, това не е просия. Моля ви, вземете хляба!
— До това положение ли трябваше да стигна! — простена Ирма и заплака.
— Моля ви, бъдете благоразумна и вземете хляба! Представете си, че съм ваша сестра, нима тогава бихте ми отказали?
Ирма не можеше повече да се противи и взе срамежливо хляба.
В това време към тях се приближи и по-възрастната жена. Огледа изпитателно Ирма и бързо се убеди, че пред нея не стои просякиня.
— Ще ви вземем с нас, не можете да останете тук през нощта. Трябва поне малко да си отпочинете. Къде отивате?
— В Марвил — отговори Ирма.
— Роднини ли имате там?
— Не, търся детето си, момиченце. Казаха ми, че е там.
Възрастната дама почувства съжаление към измъчената жена. Наведе се и се опита да вдигне Ирма, но не успя.
— Ърнест! — обърка се тя към кочияша. — Ела да вдигнеш тази жена и да я занесеш до файтона.
— Идвам, госпожо.
Кочияшът бързо скочи на земята и се наведе да вдигне изнемощялата жена. Изведнъж обаче отстъпи назад и изненадано извика:
— Господи, не ме ли лъжат очите ми! Нима това е графиня Фон Хоенщайн? За Бога, графиньо, как сте попаднали тук?
Ирма закри лицето си с ръка. Отново силна мъка обля сърцето й. Защо тъкмо сега, в най-голямото й нещастие, просеща парче хляб, се намери човек, който да я познае?
Нямаше ли да свършат безкрайните й страдания?!
— Боже господи! — извика пак кочияшът. — Не е възможно да се лъжа, това е графинята! Толкова малко се е променила, че веднага я познах. За Бога, какво се е случило с вас?
— Просякиня! — огорчено продума на себе си Ирма.
Настана мъчително мълчание. Двете дами не можеха да повярват, че тази окъсана, съсипана от път жена е от благороден произход. По ирония на съдбата кочияшът, който беше германец и беше работил дълго време в конюшнята на граф Фон Хоенщайн, сега виждаше отново бившата си господарка при тези трагични обстоятелства. Очите на двете жени се изпълниха със сълзи от тази тъжна картина. Дъщерята тихо каза на майка си:
— Каква нещастна съдба! Колко ли е страдала досега тази измъчена жена?
С помощта на кочияша Ирма бавно се надигна и стигна до файтона, където я настаниха удобно. След това файтонът потегли. Кочияшът от време на време поглеждаше към жените и всеки път си казваше:
— Гледай какво било писано да ми се случи! Много пъти ми е домъчнявало за моята родина и винаги съм си казвал, че сгреших, като напуснах добрата си служба при графа. И сега, след толкова време, да намеря дъщеря му, просеща на пътя.
И в яда си, че вижда бившата си господарка в това унизително положение, удари с камшика конете.
Слънцето почти залязваше, когато файтонът спря пред една хубава къща. Пред нея стоеше едър мъж, който учудено се взря в непознатата. Младата жена с няколко думи обясни на съпруга си какво се беше случило. Като разбра коя е тя, той я погледна състрадателно и каза:
— Пригответе й стая. Преди всичко тя трябва да си почине.
И с помощта на кочияша отведоха Ирма в къщата.
След като двете жени настаниха удобно измъчената графиня, отидоха във всекидневната.
— Как се чувства новата ти приятелка? — попита младият мъж съпругата си, като прекъсна разговора, който водеше с кочияша.
— Господи, тя едва се държи на краката си, толкова е изнемощяла!
— Не се съмнявам, че е била и много гладна.
— Дадохме й супа и мляко.
— Добре сте направили.
Мъжът пак се обърна към кочияша, като го помоли да продължи разказа си за графинята просякиня.