— Хубава! — изгледа го гневно Уолстън. — Тя е красавица, драги, това е жена с изключителна красота!
— Ако не го бях чул с ушите си, не бих повярвал, че ти, апостолът на сектата ни, все още имаш влечение към женските прелести — каза иронично Уилмингтън.
— Тя е истински ангел — промълви с пламтящи очи Уолстън, — изпратен от бога за нашия пророк!
За да добият ясна представа читателите за сектата на мормоните, би трябвало да разкажем за нейното създаване. Тези така наречени „светци на върховния ден“ създадоха това религиозно общество през 1805 г. То беше ръководено от Джоу Смит, който написа мормонската библия. През 1840 г. мормоните построиха в щата Илинойс град, който беше разрушен от противници на мормоните, а пророкът Смит беше убит. На негово място мормоните избраха за пророк Бригъм Янг и построиха града Солт Лейк Сити в щата Юта. Новият пророк въведе многоженството (полигамията). По това време в щата Юта имаше около двеста и петдесет хиляди мормони.
Уолстън беше един от така наречените апостоли, които мормоните изпращаха в източните щати, за да печелят нови последователи. Но този път той имаше и друга цел.
Уилмингтън беше таен привърженик на сектата. За това не знаеха нито съпругата му, нито дъщеря му. Уолстън беше го склонил да се пресели заедно със семейството си в Солт Лейк Сити. Алис беше определена да стане втора жена на Уолстън, който беше един от влиятелните мормони. Уилмингтън се надяваше, че дъщеря му ще се примири със съдбата си, а и Уолстън беше обещал, че тя ще живее с него в охолство. Той каза на семейството си, че е купил в Юта голямо имение на ниска цена, продаде къщата в Марвил и сега цялото семейство заедно с Уолстън трябваше да замине за Солт Лейк Сити.
— Взех решение да вземем с нас и мисис Норт! — твърдо заяви Уолстън.
— Само ако тя иска да дойде с нас — отвърна Уилмингтън.
— Лесно ще я убедим! Ще дойде като компаньонка на Алис, пък и нали иска да намери детето си. А когато пристигнем, ще мога да изпълня и моята мисия.
— Каква е тази мисия? — поинтересува се Уилмингтън.
— Трябва да намеря нова съпруга на нашия пророк.
— Нова съпруга? Та той вече има шест жени!
— Истина е, но те вече не са толкова млади.
— Разбирам, разбирам… — засмя се Уилмингтън.
— Само трябва да внимаваме да не подуши нещо полицията, докато пристигнем в Солт Лейк Сити. След като тя стане съпруга на пророка, никаква човешка сила не може да я накара да напусне дома му. Убеден съм, че и ти знаеш стария американски граждански закон: „Моят дом е моята крепост!“.
— Но дали ще успееш?
— Трябва да успея, нямам право да разочаровам пророка!
— Ами негърката, която мисис Норт води със себе си? Какво ще правим с нея?
— Тя не ни трябва, затова ще остане тук — отвърна Уолстън.
— Но дали мисис Норт ще се съгласи? — усъмни се Уилмингтън.
— Сигурен съм, че желанието й да види детето си ще надделее.
— Може би си прав. Искам пак да ми се закълнеш, Уолстън, че моята Алис ще живее в охолство!
— Дори раят не е по-привлекателен за божите избраници! А и ти ще живееш добре. Имението ти се намира близо до Солт Лейк Сити. За разноските няма нужда да се грижиш, защото аз ще ти дам значителна сума мормонски пари.
— Това е добре, но как да кажа на жена си? — изпъшка угрижено Уилмингтън.
— В края на краищата тя ще се съгласи.
— На тебе ти е лесно, но питаш ли мен? Друго би било, ако Алис ти ставаше законна съпруга… Това би убедило жена ми, но сега…
Уолстън поклати глава.
— Не! Законите на правоверните не могат да се променят. Каквото е решено, това и ще стане! Време е вече да тръгвам, Уилмингтън. Поздрави от мое име дъщеря си и мисис Норт.
Уолстън се сбогува и напусна къщата. Нито един от хората, които го виждаха по улицата, не би могъл да предположи, че под изисканата му външност се криеше желязна воля, която преди малко беше решила съдбата на две невинни сърца.
Продадени
Привечер, след като си беше починала, Ирма влезе в салона. В него беше само мистър Уилмингтън.
— Отпочинахте ли си, мисис Норт? — попита я той учтиво.
— Не намирам думи, с които да ви благодаря за доброто отношение към мен — отвърна Ирма.
— Да не говорим за това, мисис. Искам да ви кажа нещо, което може би ще ви заинтересува.
— Любопитна съм да чуя какво е то.