— Ето го! Хм, това е някакъв негър!
Черната фигура се показа между сандъците. Това беше Юнона!
— Не е лоша тази негърка! — забеляза някой.
— Така ли! Май започнаха да ти се виждат хубави негърките — измърмори някакъв стар кондуктор.
— Казвай как си влязла тук! — кресна друг.
— Юнона сгрешила… Юнона спала… и стигнала във вагон… Юнона спала…
— Я ги разправяй на друг тези глупости! Трябва да си платиш билета!
— Юнона няма пари — отвърна тя лаконично.
— Тогава ще те заведем в участъка — извика кондукторът ядосано.
— В участъка ли? Добре, но Юнона вече я няма!
И тя бързо побягна към сандъците.
— Ще ти дам да разбереш, нещастнице! — затича се след нея и кондукторът.
— Внимавай! — завикаха другите. — Ето я зад сандъка!
Но в мига, в който железничарят стигна там, Юнона бутна един куфар върху крака му. Кондукторът изрева от болка и закуца обратно. Привлечени от шума, надойдоха и други служители на гарата, които подгониха Юнона, но голямата бъркотия и помогна да се измъкне незабелязано на перона.
— Дявол да го вземе! — кресна някой. — Няма я, сигурно е избягала.
— Да, но аз такъв й стоварих, че ще ме помни дълго! — самодоволно каза един от кондукторите.
— Глупак такъв — кресна му друг, — ти удари мен, а не нея!
Пътниците трябваше да чакат около половин час, докато влакът потегли отново. През това време Ирма се разхождаше по перона. Изведнъж някой я хвана за ръката. Обърна се и видя с изненада лицето на Юнона. Негърката се показа само за миг и бързо изчезна отново. Ирма замръзна на място в смайването си.
— Значи Юнона е тук! — промълви тя радостно.
В този момент пристигна и влакът от юг. Пътниците се струпаха по пероните. В последния вагон започнаха да товарят багажа.
— Внимавайте, момчета! Преди малко някаква негърка се била скрила в багажния вагон на влака от север. Вижте хубаво навсякъде!
Най-после багажът беше натоварен и всички се убедиха, че никой не се беше скрил във вагона. Влакът тръгна отново. Започваше да се мръква. Пощенският чиновник разпределяше писмата и колетите по предназначение.
— Айдахо… Оумъха… Канзъс…
В този миг влезе един железничар.
— Изпраща ме кондукторът. Каза да огледате вашия вагон. Някой се е скрил вътре.
Всички започнаха да претърсват вагона, но не откриха нищо. Един от тях влезе в малкото помещение, където държаха дрехите си, и изведнъж извика:
— Елате, тук има някой! Някаква негърка.
— Какво ще правим с нея?
— На най-близката гара ще я предадем на полицията — каза най-възрастният от железничарите. — Дотогава ще я пазим внимателно.
— Това няма да помогне! — присмя им се негърката. — Юнона ще отиде с влака до края.
— Ще видим, ще видим! — закани се кондукторът, който я беше открил.
— Ще видим, ще видим! — повтори след него Юнона.
Минаха часове, докато влакът спре на следващата гара.
— Балмънд! — викаха кондукторите.
Ирма се събуди. Въпреки че беше тъмно, къщите и дърветата се различаваха. Близо до гарата се виждаше покрив на къща.
Това беше вилата, в която живееше Норт.
Ирма не подозираше колко близо беше до своя палач. Очите й се втренчиха в къщата, подтиквани от някаква тайнствена сила. Тревожно предчувствие обзе душата й.
— Балмънд! Престой петнадесет минути — повториха кондукторите.
— Защо е толкова дълъг престоят? — поинтересува се един нетърпелив пътник.
— Сигурно трябва да чакат влака от К. — предположи друг.
В същия миг Юнона беше свалена от влака. Двама едри кондуктори я поведоха към канцеларията на началника на гарата. Негърката не се противеше. Изглежда се беше примирила със съдбата си, но изведнъж се дръпна рязко, освободи се от кондукторите и побягна.
— Дръжте я! — изкрещя единият от конвоиращите я.
Другият беше закрил очите си с ръце.
— Дявол да я вземе, издра ми лицето! Тази негърка е истински дявол! — изпъшка той.
Два червени фара се приближаваха към гарата. Обвитият в пара влак премина като огнено чудовище, носено от вятъра, край чакащия на гарата влак. След като отмина, влакът на Ирма отново потегли. В К. престоят беше кратък, защото машинистът бързаше да навакса изгубеното време. На излизане от гарата влакът все още се движеше бавно. Изведнъж се чуха изсвирвания, скоростта намаля още и след малко спряха.