— Какво стана? — чуха се учудени гласове.
— Има нещо на релсите — обясниха накратко кондукторите.
Машинистът беше видял на светлината на фаровете едно голямо дърво върху релсите. Сред пътниците се надигнаха тревожни викове. Това дърво можеше да стане причина за дерайлирането на влака!
Скоро препятствието беше махнато и влакът бавно потегли отново. Никой не забеляза черната фигура, която бързо се вмъкна в кулата за кондуктора на един от вагоните.
Хитростите на Юнона
Часовете отлитаха един след друг. Фаровете на локомотива блестяха в тъмната нощ като очи на огромно чудовище. Най-после небето започна да изсветлява. От изток се появи слаба светлина и огря върховете на дърветата. Вече се разсъмваше.
Влакът спря за няколко минути в Парксън. Пътниците слязоха от вагоните, за да изпият по чашка ободряващо кафе. Към кондукторите, останали във влака, се приближи носач и попита подигравателно:
— Откога дирекцията на железниците ангажира за кондуктори и негри?
— Негри ли? Какви негри? Ти да не си пиян?
— Съвсем не съм пиян! Горе, в кулата, има негър.
— Дявол да го вземе, сигурно е пак онази натрапница! — предположи един от мъжете.
— Тя наистина е рожба на дявола — съгласиха се и другите.
В този миг бе даден сигнал за тръгване и влакът бавно потегли.
На платформата на вагона тримата кондуктори продължиха да спорят какво да правят с негърката.
— Ще я хвърля долу! — извика един от тях.
— Не! По-добре да изчакаме следващата гара и там да я предадем на полицията — предложи друг.
— Да, но тя може да избяга и пак да се качи незабелязано във вагона. По-добре да я изхвърлим.
Тримата изкачиха тясната желязна стълба, която водеше до кулата. Вратата обаче беше залостена. Един от мъжете погледна през прозорчето и извика:
— Вътре е! Хайде, излизай бързо!
Самодоволната физиономия на Юнона се показа на прозорчето, без да продума нещо. Кондукторът се опита да отвори, но не успя. Явно негърката подпираше вратата от другата страна. Останалите наблюдаваха с интерес какво ще направи колегата им.
— Отваряй вратата! — извика ядосано той.
— И през ум не ми минава! Юнона добре тука.
— Момчета, елате да помогнете! Не мога да отворя сам.
Кондукторите се изкачиха на тясното пространство пред кулата.
— Хайде, бутайте силно, но внимавайте да не паднете!
Мъжете натиснаха вратата с всички сили. Юнона не можа да устои на обединените им усилия и вратата се отвори. Негърката се защищаваше с всички сили, драскаше и удряше като побесняла.
— Блъснете я долу! — извика яростно един от мъжете.
Послушаха го, но при падането си Юнона ловко се хвана за едно от въжетата, което свързваше вагоните. Чу се продължително изсвирване, влакът рязко намали скоростта си и спря. Юнона скочи на земята и изчезна. Пътниците, изплашени от внезапното спиране, също слязоха. Черната гратисчийка се смеси с тълпата, но очите й внимателно търсеха нещо.
Изведнъж тя съзря жертвата на своя план. Близо до нея стоеше някаква жена, която гледаше изплашено към локомотива. В ръката си държеше билет. Юнона тихо се приближи към нея и грабна светкавично билета от ръката й. Докато изненаданата жена се обърне, негърката потъна сред другите пътници.
— Билета ми — извика отчаяно жената, — откраднаха ми билета.
— Качвайте се, влакът тръгва! — завикаха кондукторите.
Пътниците забързаха към вагоните, а заедно с тях и Юнона. Тя влезе в един вагон с шестима негри. Между хората от малцинствата обикновено съществува голяма солидарност. Те се защищават и подкрепят един друг в трудни моменти. Така се случи и сега.
Кондукторите проверяваха билетите на пътниците. Ограбената жена се вайкаше, защото трябваше отново да заплати билета си, и то с глобата, защото никой не й вярваше, че са й откраднали билета. Кондукторите изискват от пътника да има билет, а ако го загуби, това остава за негова сметка. Скоро проверката стигна и до вагона с негрите.
— Билетите за проверка! — каза кондукторът.
Юнона подаде смирено откраднатия билет.
— До Честър — уточни служителят, след като го провери.
Честър беше последната по-голяма станция преди гарата на известния град Сейнт Луис.