Ирма не преставаше да се тревожи дали Юнона е все още във влака.
Скоро пристигнаха на гара Честър и Юнона слезе.
— Я вижте! — извика един от кондукторите. — Не е ли това негърката, която се беше вмъкнала в кабината?
— Възможно е, но не е сигурно — отвърнаха му. — Всички негри си приличат като две капки вода.
— Вижте как се оглежда. Внимавайте да не се качи пак на влака.
— Този път няма да стане!
След като се усъмниха в това, кондукторите вече не я изпускаха от очи. А и на гарата нямаше полицейски участък.
— Хей, Бил, внимавай да не се вмъкне пак в багажния вагон!
— Бъди спокоен! Тук няма да може да влезе.
Юнона се чудеше какво да прави. В този миг дадоха сигнал и влакът потегли. Изглежда кондукторите този път победиха, защото никой не видя негърката да се качва във влака.
— Видяхме я в края на композицията — каза един от тях, — но момчетата си отваряха добре очите.
— Слава Богу, отървахме се от нея!
До Сейнт Луис имаше само малки гари, на които влакът не спираше. В момента, в който последният му вагон преминаваше край една от тях, железничарите от гарата замахаха с ръце към кондукторите, правейки им някакви знаци.
— Какво ли искат? — учуди се един.
— Кой ги знае, може някое въже или нещо друго да се е закачило и влакът да го влачи… Голяма работа! — отговори му небрежно друг.
Тези знаци се повториха и на други гари, на които влакът не спираше, но кондукторите не им обърнаха внимание. Най-после пристигнаха в Сейнт Луис.
Семейство Уилмингтън и Ирма слязоха от влака. Смятаха да останат тук няколко дни, за да видят свои роднини. Ирма вървеше до Алис, но очите й непрекъснато шареха наоколо. За съжаление никъде не видя Юнона. Уилмингтън реши да отседнат в един хотел до гарата.
След като се настани в една стая, Ирма се приближи до прозореца и погледна към улицата. Изненадата й беше голяма. Под дърветата на алеята пред хотела видя Юнона. Негърката също гледаше към хотела. Ирма не беше много сигурна, че това е тя, затова реши да провери предположението си. Когато наближи, се увери, че не е сбъркала.
— Боже мой, не мога да повярвам на очите си! Юнона, това си ти!
— Да, мисис — плачейки от радост, каза негърката, — Юнона е тук!
— Но как е възможно такова чудо! Ти със същия влак ли пристигна? — не преставаше да се чуди Ирма.
— За Юнона всичко възможно! — тържествуващо каза момичето. — Юнона пътува много добре.
— Просто не мога да повярвам, че си тук! Хайде, разкажи ми как дойде дотук!
— Много просто, мисис. Юнона се скри във вагона за багаж, пътува много, много… После мъжете намерили Юнона. Един от тях гони Юнона, но тя бутна голям куфар върху краката му. Мъжът вика: „Ау! Ау!“ и подскача смешно. После всички искат ударят Юнона с бастун, но ударили себе си, ха-ха-ха…
Негърката се смееше така, че чак сълзи се показаха на очите й. Ирма също се усмихна.
— Е, и после… Продължавай!
— Юнона се качва на друг вагон, но я намират бързо. Искат водят в полиция, но Юнона бяга далече пред влака, много далече… Слага голямо дърво върху релсите и влакът спира.
— За бога! — извика Ирма. — Та ти можеше да избиеш всички, ако влакът беше излязъл от релсите!
— Не, мисис! Юнона щеше да махне дървото, ако трябва. Влакът спря и Юнона се качи в малката къщичка върху вагона… Стояла много там… После я видели… Идват мъже, хващат Юнона и я хвърлят долу.
Ирма изплашено трепна.
— Юнона хваща голямото въже — продължи негърката, — машината свири силно и влакът спира. После Юнона грабва билета на една жена и… пак се качва на влака…
Ирма едва сдържаше смеха си.
— После дойдоха хора и казват на Юнона: „Тук ще слезеш“. Юнона стои на гарата. Не може да пътува нататък, защото мъжете викат: „Проклета негърка, този път ще останеш тук!“. Но Юнона пак пътува с влака.
— Но какво направи? — попита Ирма.
— Когато влакът тръгва, Юнона отива в края. Чака да не я видят и скача на влака.
— Но къде стоя през цялото това време?
— На буфера на последния вагон, но дошла дотук! — заяви доволно Юнона, горда със своя подвиг.
Изгубена и отново намерена
Да се върнем отново при Норт. Читателите си спомнят, че той пътуваше в един файтон към К. заедно с мисис Донелсън, която го беше последвала под влияние на тайнствената му сила.