Нощта беше тъмна и конете препускаха по неравния път. Норт седеше близо до свилата се в ъгъла жена. Тя не помръдваше от мястото си, но когато той се опитваше да я доближи, го спираше с бързо движение на ръката си.
Изведнъж се чу някакво изпращяване и файтонът силно се разлюля. Кочияшът изруга конете, удари ги с камшика и те спряха. Норт отвори вратата и отиде при него.
— Защо спря? — попита го той.
— Счупи се оста, мистър. Цялото шосе е осеяно с трапища. Само дяволът може да върви по него.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Да, подръжте конете малко. Аз ще се опитам да позакрепя оста. Вярвам, че ще издържи до Мансфийлд.
— Така ли се казва градчето, което се вижда пред нас?
— Да, мистър!
— Но аз искам да отида по-надалече. Не можеш ли да замениш счупената ос с нова? — попита неспокойно Норт.
— Едва ли. Ковачът няма да е станал по това време. Но хотелът е добър, можете спокойно да пренощувате там.
Норт ядосано удари с крак земята. Беше рисковано да предложи повече пари на кочияша, за да продължи на всяка цена, защото той можеше да се усъмни. Затова реши, че е по-разумно да се съгласи с него.
— Добре, така да бъде! Но се погрижи да тръгнем колкото може по-бързо.
Норт се качи във файтона. Скоро след това тръгнаха бавно към града. След около половин час кочияшът извика:
— Пристигнахме, сър!
Норт хвана внимателно ръката на мисис Донелсън, но тя веднага я издърпа. Той се опита да я хипнотизира отново, но това не му се удаде във файтона.
— Къде съм — извика тя изведнъж.
— Успокойте се, госпожо! — умоляваше я Норт, който се страхуваше, че излезлите да ги посрещнат служители на хотела ще я чуят.
— За бога, какво се е случило с мен? — продължаваше да вика уплашената жена. — Помощ! Помощ!
Управителят на хотела и слугите, разбрали, че става нещо нередно, забързаха към файтона. Уплахата на Норт също беше голяма, но той не искаше да се откаже от тази красива жена.
„Ще кажа, че е луда! — съобразяваше бързо той. — Да, така мога да се спася от това неприятно развитие на нещата!“
Смяташе, че ще успее да ги накара да му повярват. Но се случи нещо неочаквано. Управителят се беше приближил достатъчно, за да огледа посетителите, и изведнъж извика:
— Боже, вие ли сте, мисис Донелсън?
— Спасете ме, моля ви, спасете ме! — извика тя и скочи от файтона.
Норт разбра, че всичко е изгубено. Грабна чантичката със скъпоценностите на мисис Донелсън, отвори вратата и се изгуби в мрака. След него се чуваха викове, но той не спираше да бяга. Беше побеснял от яд, задето изпусна тази хубава жена, но животът му беше по-скъп.
Скоро отмина последните къщи и тръгна по разбитото шосе. От време на време се спираше и се ослушваше, за да разбере дали не го преследват. Не се чуваха нито човешки стъпки, нито конски тропот. Изглежда и този път се беше изплъзнал от преследвачите си.
Вървеше, без да забавя ход. Струваше му се, че тази нощ нямаше край. Най-после взе да се развиделява. В далечината се показаха къщи и той възкликна радостно: в този град все щеше да намери къде да се подслони за известно време. Започна да среща и празнично облечени хора.
— Ще ми кажете ли как се нарича този град? — попита той някакъв мъж.
— Падика — отговори той учудено.
— Но защо всички са облечени празнично?
— Защото има панаир, мистър.
Късметът на Норт отново беше проработил. Сред толкова много хора щеше да бъде в безопасност. Скоро намери приличен хотел и се настани в него. Чувстваше се много уморен, затова веднага си легна и след няколко минути заспа.
Панаирът беше довел доста хора в градчето. На площада бяха опънати много шатри. В общия шум се открояваха пресипналите от викане гласове на продавачите, които разкриваха достойнствата на стоката си пред очите на зяпачите. Голяма тълпа се беше събрала и пред огромната шатра, на която имаше нарисувано хубаво момиче, заобиколено от различни диви зверове, с които то си играеше. До шатрата беше забит висок пилон, по който се катереше някаква едра котка. Няколко папагала се люлееха насам-натам в обръчите си. Два големи надписа се набиваха в очите. На единия беше изписано:
„Цирк Независимост
Аризона — Мисури
Сейнт Луис“.
И вторият, който беше изписан под фигурата на момичето: