„Мис Зенобия
Млада и красива дресьорка на лъвове
Чудеса на човешкия дух и смелост“.
Рядко се случваше да дойде пътуващ цирк в градчето, още повече с красива дресьорка, и навалицата ставаше все по-голяма. Скоро шатрата се изпълни с любопитни хора. Всички с голямо нетърпение чакаха да започне представлението.
Около обяд Норт се събуди. Събитията от изминалата нощ му се струваха като ужасен сън. „Какъв идиот съм! — упрекваше се той. — Как съм могъл да заспя толкова дълбоко! Ако ме бяха открили, нямаше да мога да окажа никаква съпротива.“
Облече се набързо и слезе в ресторанта на хотела. Залата беше празна. Поръча си обилен обяд, защото не беше ял от предния ден. Сервитьорът веднага изпълни поръчката му.
— Голямо оживление цари днес в града ви — заговори го Норт.
— Да, мистър, навсякъде е препълнено.
— Защо тогава ресторантът ви е празен? — учуди се Норт.
— Така е винаги по време на панаира. Всички се трупат пред шатрите, особено сега, когато е дошла някаква хубава дресьорка на лъвове. Всички са полудели по нея. Смятам и аз да отида да видя красивата Зенобия.
— Зенобия ли?
— Така се казва дресьорката на лъвове. Казват, че е страшно красиво момиче.
Норт не се заинтересува много от това, защото го вълнуваха други мисли. Но следващите думи на сервитьора му бяха много неприятни:
— Пък и доста полиция има. Струва ми се, че търсят някого.
Норт не издаде уплахата си, а спокойно довърши обяда си.
След това се качи в стаята.
Какво трябваше да предприеме сега? Да остане ли, или да бяга? Струваше му се, че и двата варианта са опасни. Може би нямаше да могат да го открият сред толкова много хора. За всеки случай извади скъпоценностите на мисис Донелсън от чантата и ги сложи в джоба си. След това слезе отново в ресторанта.
Сега имаше няколко посетители. Той седна по-близо до тях. Взе един вестник, за да се прикрива зад него, преструвайки се, че чете, и се заслуша в разговора на мъжете.
— Не можете да си представите колко бързо разкрива полицията някои случаи в днешно време — каза един от тях. — Ето, тази сутрин дойде полицията от Мансфийлд, за да търси някакъв опасен престъпник. Агентите били сигурни, че се укрива някъде тук.
— Но какво е направил? — полюбопитстваха останалите.
— Не зная точно. Престъпникът бил разпознат в Мансфийлд, но успял да избяга. По-интересното е, че не е бил сам. Придружавала го е една дама!
— Дама ли? — онемяха всички.
— Да, но тя започнала да вика от файтона и хората, които се притекли на помощ, познали в нея съпругата на един доста известен гражданин от Нашвил. Престъпникът се уплашил и избягал.
— Ами дамата?
— Тя била много отчаяна. Изглежда, че не е тръгнала доброволно с него, а е била принудена по някакъв начин.
Норт страшно се ядоса, като чу това. Загубата на красивата жена го вбесяваше. В този миг вратата на ресторанта се отвори и се чуха тежки стъпки и звън на саби. Норт погледна иззад вестника и доста се изплаши, като видя няколкото полицаи. Единият от тях се приближи към управителя и попита:
— Имате ли гости в хотела?
— Не. От девет часа снощи не е идвал никой.
Сервитьорът се приближи и му прошепна нещо.
— Извинете ме, но съм забравил, че тази сутрин дойде един мъж.
— Тази сутрин? Къде е той?
— Сигурно е на панаира — отвърна управителят.
— Не е! — обади се сервитьорът. — Седнал е на онази маса.
Норт почувства, че кръвта нахлува в главата му. Помисли си, че с него е свършено. Само хладнокръвието му можеше да го спаси. Полицаите се приближиха към него.
— Извинете за безпокойството, мистър! Имате ли документи за самоличност?
Норт винаги беше подготвен за такива изненади. Освен парите беше взел от портфейла на мистър Филип и документите му. Извади ги и ги подаде на агента.
— Мистър Джеймс Филип, притежател на мини — прочете високо агентът. — Извинете, мистър!
Норт махна небрежно с ръка и прибра документите.
— Какво? Джеймс Филип ли? — учуди се един от посетителите и се приближи към полицаите. — Познавам добре мистър Филип от Нашвил. Тук има нещо нередно, този човек не е Джеймс Филип.
Норт разбра, че е разкрит. Само бягството можеше да го спаси. Единственият свободен изход беше прозорецът и той се спусна към него. Скокът оттам не беше опасен, защото ресторантът беше на първия етаж. Докато агентите се съвземат от изненадата, Норт скочи през отворения прозорец.