Мери влезе първа в килията и разплакана се хвърли към стария Боб.
— Мисис Мери! — говореше възбудено слугата, виждайки в лицето на своята господарка ангел спасител.
— Ти си невинен, верни ми Боб! Дойдох да ти съобщя, че си свободен.
В същия миг арестантът, развълнуван от случилото се, изпадна в безсъзнание. Дадоха му чаша вино и той дойде на себе си.
По същото време Бърнард крачеше към Клинтън стрийт. Като подминаваше ъгъла на една сграда, в която имаше един хубав ресторант, той видя пред себе си един човек, който му заприлича на Йохан Гулд. Той бръкна в джоба си, за да се увери, че револверът му е там и последва човека, който обаче изчезна безследно.
Бърнард реши да влезе в един дом над ресторанта, чиято врата беше отворена и където предполагаше, че се е скрил преследваният. Той извика вратаря и му нареди да заключи всички врати на къщата и да не пуска никого да влиза в продължение на четвърт час.
После Бърнард влезе в ресторанта, където имаше няколко души. Той ги огледа и се убеди, че Гулд не е сред тях.
Съдържателят на ресторанта му обясни, че скоро никой не е влизал в заведението. От това Бърнард заключи, че подозрителният човек се е качил на горния етаж, и се надяваше, че при заключени врати той не можеше да излезе от къщата.
Бърнард излезе от ресторанта и се качи по стълбата на горния етаж. Той натисна електрическия звънец на една врата и някакъв скрит механизъм моментално я отвори.
Влезе вътре. Нямаше никой. В дъното на стаята имаше още една врата. Бърнард почука. Обади се женски глас и го покани да влезе.
Полицаят отвори и се оказа в малък салон, а пред себе си видя една дама, облечена в скъпо наметало и с шапка, от която се спускаше син воал.
Дамата се обърна към Бърнард.
Той я поздрави бегло и се огледа.
— Не влезе ли тук преди малко един господин на име Йохан Гулд? Търся го по една много важна работа.
— Гулд ли? — заговори бавно жената. — Не, мистър.
— Но той трябва да е тук — заяви решително Бърнард.
— Не е възможно, мистър. Аз влязох преди малко в къщата и тя беше затворена, но ако настоявате, можете свободно да го потърсите — аз ви позволявам.
— Благодаря — отвърна Бърнард, не вярвайки на дамата със синия воал.
— Мога ли да запаля свещ?
Дамата кимна в знак на съгласие.
Бърнард запали свещ и я взе в лявата ръка, а с дясната извади револвера си.
Като видя оръжието, жената трепна и явно засегната, се оттегли в дъното на стаята.
Бърнард не й обърна внимание и претърси всички ъгли на стаята. Като не намери нищо, той тръгна, към вратата на съседната стая.
— Позволявате ли, миледи? Мисля, че и вие самата не сте сигурна, че някой не се е скрил в дома ви.
Бърнард претърси всички стаи, но не намери нищо. Върна се при дамата със синия воал и й благодари.
След това събуди всички обитатели на къщата, но не намери никой, който да прилича на Гулд.
Когато слезе долу, той научи нещо неприятно. Вратарят му обясни, че къщата има и втори изход към друга улица, нещо, което отначало той не беше казал. Това обяснение ядоса Бърнард.
За да не губи време, той незабавно тръгна към къщата ма Гулд на Клинтън стрийт.
Бягство от лудницата
Болницата на д-р Джеферсън бе потънала в мъртва тишина. Светеха само няколко от зарешетените прозорци, както и някои от коридорите в зданието.
Някаква сянка се мярна в двора. Тя се появи откъм задната врата и се придвижи до отделението със самостоятелните стаи. Там тя спря за миг.
Небето бе покрито с гъсти тъмни облаци, така че лунната светлина не можеше да пробие.
Вратата на отделението леко се отвори.
— Мисис Норт! — прошепна сянката пред вратата на една от стаите. — Аз съм, фриц Шелер.
Ирма скочи и отвори.
— Слава богу, че дойдохте! Мислех, че ще умра тук. Ужасно съм жадна!
— Вики не ви ли донесе вода?
— Да, но в каната има нещо отвратително на вкус.
— Какво може да е то? — той допря устни до каната, но веднага я остави.
— Сложили са нещо в нея.
— Имам чувството, че са искали смъртта ми — каза изплашена Ирма.
— Сега разбирам защо снощи Вики искаше от мен ключа за това отделение: за да ми попречи да идвам тук. Учудих се, когато каза, че е загубила своя ключ. Аз й дадох моя, но намерих нейния в чекмеджето на масата в коридора.