Поразпита за Зенобия и разбра, че е наела стая в една къща и че хазаинът й често отсъстваше. Норт построи плана си именно на тази основа. Отвори кутийката със скъпоценности, открадната от мисис Донелсън. В нея имаше брошки, пръстени и огърлица от брилянти, големи колкото грахови зърна. Норт избра една брошка. С нея смяташе да купи сърцето на красивата дресьорка.
Реши да използва отсъствието на собственика на къщата и да посети на следващия ден мис Зенобия. Вече не се съмняваше в крайния успех.
Изкусителят
Мис Зенобия беше в стаята си, която се различаваше от жилищата на други артистки, в които обикновено цари голямо безредие. В нейната всяка вещ беше на мястото си. Дори най-дребните предмети бяха грижливо подредени. В една чаша имаше букет от полски цветя. От пръв поглед се виждаше чистотата и вкусът към хубавото.
Тя току-що се беше върнала от цирка. Свали пелерината си и я прибра в гардероба. Под нея беше с артистичния си костюм. Някой почука на вратата и веднага отвори. Зенобия се обърна и позна във влезлия мъжа, който беше влязъл в клетката на лъва. Изненадата й се смени с гняв.
— Как си позволявате да идвате в стаята ми! — извика тя.
— Дойдох да ви изкажа възхищението си от вашето изкуство, мис Зенобия.
— Не го приемам! — отвърна тя рязко.
— Но защо? Да не би да е някакво престъпление, ако някой се възхищава от вас! Това не е обидно, уважаема мис! — продължи невъзмутимо Норт.
Разгневената жена, с блеснали очи и повдигащи се гърди, беше пленителна гледка за Норт. Зенобия беше в неизгодно положение, защото хазаинът й го нямаше, а ако извикаше за помощ би предизвикала скандал, нежелателен за нея.
— Повтарям ви още веднъж, че не се нуждая от вашето възхищение. Опитите ви да се сближите с мен няма да успеят. Това е, което имам да ви кажа!
Тя мислеше, че тези думи бяха достатъчни, за да разубедят Норт, но той не беше свикнал да губи.
— Разбирам вашата неприязън към мен. Вие не можете да ми простите, че влязох в клетката с лъва. Това е вашето отмъщение за моята грешка.
— Лъжете се, мистър! — прекъсна го Зенобия. — Разбира се, че бях ядосана от необмислената ви постъпка и особено от това, че си играехте с живота на толкова хора. Но повтарям: това не е причината за моето отношение към вас. Аз не ви мразя, просто не желая да имам нищо общо с вас!
— Тогава какви са намеренията ви към мен? — попита хладнокръвно Норт.
— Но не разбирате ли, че нямам никакви намерения към вас! — извика гневно момичето.
— Нима? — попита иронично Норт.
— Напуснете стаята ми! — извика момичето и му посочи вратата с хубавата си ръка.
— Но защо толкова се ядосваш? — премина на „ти“ Норт. — Не искам нищо друго, освен да поговоря няколко минути с теб.
— Не разбирате ли, че не желая да разговарям с вас! — извика Зенобия.
— Но аз желая, защото ти си различна от жените, които досега съм познавал.
— Много добре се разбира какви жени си познавал! — иронично подхвърли момичето.
Норт седна без покана на един стол. Очите му жадно обгръщаха лицето на прелестната жена, изправена пред него.
— О, грешиш! Аз съм живял във висшето общество. Там съм срещал жени, с които ти нямаш нищо общо, защото те не са от твоя кръг.
— Какво разбираш под „кръг“? — прекъсна го бързо Зенобия.
— Разбирам цирковите артистки — иронично отговори той.
— Ясно ми е за какво намекваш. Може да има в нашето съсловие жени, които по волята на съдбата да са пропаднали нравствено, но аз нямам нищо общо с тях! — заяви с пламнало лице тя.
Гневът, който беше изписан на пламналото й в червенина лице, и хвърлящите искри очи я правеха още по-привлекателна. Въпреки страстта, бушуваща в него, Норт продължи спокойно:
— Виждам, че не познаваш достатъчно хората. Аз имам достатъчно доказателства за това, което казвам.
— Не! Ти нямаш никакви доказателства, а подхвърляш измислени подозрения срещу мен и срещу жените въобще… Всичко, което казваш, е лъжа. Не искам да знам какво говорят негодниците като теб за нас!
Норт изгледа студено развълнуваното момиче.
— Ако вярваш, че е така, защо не изкарваш прехраната си по честен начин?
— Смяташ, че моята професия е непочтена? Какво непочтено има в моите представления? Хората могат да мислят каквото си искат. Аз обаче знам защо се занимавам с тази опасна професия. Ще ти го кажа не за да се оправдавам пред теб, а да се опитам да променя мнението ти за презираните от теб артистки. Говориш за честен труд — продължи тя с болка в гласа. — В основата си всеки труд е честен. Аз трябваше да печеля повече пари, за да издържам скъпи за мен хора. Затова станах артистка. С тази професия мога да помагам на сакатата си майка и на стария си дядо. От дете познавам унижението да си беден. Оттогава до днес не съм имала щастлив ден.