Выбрать главу

Хубавите й очи бяха пълни със сълзи, когато спря да говори. Норт иронично забеляза:

— Тази история наистина е трогателна. Само че не е истинска. Много добре си я измислила!

— Мистър! — извика момичето с блеснали от гняв очи.

— Мис! — имитира я подигравателно Норт. — Хайде да не се караме. Аз не ти желая злото. Чувствата ми към теб са открити и доброжелателни.

Зенобия не отговори и той продължи:

— Щом си толкова непорочна, как можеш да се показваш пред публиката с този костюм?

Момичето се огледа за някаква дреха, с която да покрие голите си рамене от погледите на натрапника, и отвърна решително:

— Професията ми го изисква. В това няма нищо срамно!

— На мен пък ми се струва, че не е само заради професията. Мисля си, че пред други мъже не си така сдържана — безочливо прецени Норт.

— Махай се от тук! — изкрещя Зенобия.

— Не викай толкова силно! — посъветва я той. — Може да те чуе някой, да дойде и ще бъде много интересно да види мъж в стаята на непокварената Зенобия.

Тя въздъхна тежко. Разбираше, че ако някой я види в това положение, репутацията й би била накърнена.

— Благодари на бога, че моят годеник не е тук! Той би ме защитил достатъчно добре.

— Защото си сгодена ли си толкова недостъпна? — засмя се недоверчиво Норт. — Е, и това няма да ни попречи.

— Как смееш да ми говориш така? — отново повиши глас Зенобия.

— По-тихо, по-тихо, момиче! Сега ще ти обясня защо говоря така!

Отплата

— Много добре знам какво представлява така нареченият годеж в кръга на артистките! — продължи Норт. — Не мисли, че не разбирам от тези неща. Тези годежи не са нищо друго, освен средство за постигане на целта. Разбира се, нужни са и някои подаръци.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — промълви Зенобия.

— Ти — не се сърди, че ти говоря на „ти“ — не си толкова недостъпна, даже и да си сгодена. Уверен съм в това! Дори и годеникът ти да е богат, аз ще те спечеля, независимо от цената, която ще трябва да заплатя.

— Годеникът ми не е богат. Той е също толкова беден, както и самата аз.

— Беден ли? И с какво се занимава?

— Жонгльор е в цирка.

— Така ли? Е, тогава спокойно можеш да се откажеш от тази връзка.

— Връзка ли? Аз обичам моя годеник, защото е честен и порядъчен човек. И той като мен печели парите си с тежък труди се грижи за възрастен човек, който го е отгледал. Сега събира пари, за да може в скоро време да ме направи своя законна съпруга.

— Честен труд ли? Бедните не могат да бъдат честни, защото тяхната честност винаги може да се купи от богатите! Вярно, разказът ти е трогателен, но е твърде старомоден — подигравателно заяви Норт.

— Подигравките ти не ме обиждат — отвърна твърдо Зенобия. — Няма да изневеря на мечтата си за скромно семейно огнище! Моля да напуснеш стаята ми, безсмислено е да разговаряме повече!

— Така ли мислиш? Я погледни какво има тук!

Норт извади една кутийка от джоба си и я отвори. В нея имаше чудесна брошка. Брилянтите, с които беше обсипана, блеснаха на светлината на лампата.

— Представи си, че можеш да я притежаваш. Тя ще подчертае още повече красотата ти — изкушаваше я Норт.

— Тази скъпоценна вещ не може да ми замени щастието — отвърна Зенобия.

— Щастието идва, когато една жена може да си позволи такива украшения — каза бързо Норт. — Ако ме слушаш, тази брошка и много други скъпоценности ще бъдат твои.

Той стана от стола и тръгна към нея, но тя бързо се дръпна назад.

— Отново настоявам да не ме обиждаш с подобни подаръци! — каза твърдо тя.

— Да те обиждам ли?

— Точно така! Обидно е да се поднасят такива подаръци на момиче, което не притежава нищо друго, освен неопетненото си име. Целта ти ми е ясна, но ти никога няма да я постигнеш!