— А защо не — извика възбудено Норт, привличан все повече от красотата на момичето.
— Защото неопетненото ми име е единственото богатство, което имам! Защото не искам да го загубя и защото те презирам!
— Престани с тези преструвки и пазарлъци! Признавам, че тази цена е малка за твоята благосклонност. Вземи брошката, а утре ще получиш бижута, достойни за принцеса.
Той пристъпи към Зенобия и й подаде брошката.
— Не искам нищо от теб! — изкрещя яростно тя и блъсна ръката му.
Брошката падна на земята и от удара брилянтите, с които беше украсена, се разпиляха. Тя веднага се наведе и започна да ги събира.
— Остави ги! — каза пренебрежително Норт. — Не си прави труда да събираш тези камъчета, ще получиш по-хубави.
— Събирам ги, защото искам в стаята ми да няма нищо твое!
Норт стоеше до Зенобия. Пламналите му очи се впиваха в прелестната й фигура. Посегна към нея и сложи ръката си върху белите и рамене, но тя рязко се дръпна, изправи се и извика:
— Мръсник! Как смееш да ме пипаш!
— На празно викаш, скъпа — изсмя се безочливо той. — Знам как да постигна целта си.
— Ако не напуснеш веднага стаята ми, ще викам за помощ!
— И да викаш, няма кой да те чуе — отвърна иронично Норт. — Хазаинът ти не е тук, затова ще е по-добре доброволно да ми дадеш това, което искам.
— Никога, подлецо! — извика тя с отвращение. — Предпочитам да умра! Още първия път, когато те видях, разбрах, че си мръсник!
— Затвори си устата! — извика Норт побеснял. — Чуй за последен път какво ще ти кажа! Ще изпълня всичките ти желания, ще живееш богато и в разкош, но трябва да бъдеш моя!
— Не, никога!
— Щом не искаш доброволно, ще получа насила това, което искам!
Норт я хвана здраво с двете си ръце, притегли я към себе си и впи устните си в нейните. Тя се опита да се защити, но не й стигнаха силите. А и не беше само това. Допирът с красивия мъж й действаше пагубно. Той я побеждаваше не само с физическата си сила, но и с мъжкия си чар, на който малко жени биха устояли. Женската й природа я тласкаше към него, караше я да отвръща на целувките на човека, който допреди минута беше неин враг. В повечето случаи жената не се трогва от нравствените добродетели на мъжа. Тя се увлича от мъжествената му външност. Затова понякога харесва повече хамалина, отколкото учения, предпочита престъпника пред честния човек. Тази стара истина, свързана с женската й същност, сега действаше против нея. Повече не можеше да устои на пламенните целувки на красивия Норт. Потъна в прегръдките му и се отдаде на опиянението на страстта…
След като Норт, тръпнещ от изживяното удоволствие, я освободи от прегръдката си, тя се почувства раздвоена. Любовта и омразата се смесваха в нея по някакъв странен начин. Изведнъж Зенобия грабна камшика си и удари силно Норт по лицето. Той остана смаян и щеше отново да се нахвърли върху нея, за да й покаже превъзходството си, но дочу стъпки и реши, че е по-благоразумно да напусне бързо стаята.
Измамени надежди
— Мисис Норт, мисис Норт, нося ви новина!
С тези думи Алис Уилмингтън влезе в хотелската стая на Ирма в Сейнт Луис. Тя нетърпеливо и даде знак с ръка да продължи.
— Представете си, вуйчо ми също се намира тук. Преди малко говорих с него.
Ирма не разбираше добре какво искаше да каже момичето, затова бързо попита:
— Кой вуйчо?
— Вуйчо Карлос — същият, който е взел момиченцето ви. Сега е в Сейнт Луис, ще продължи пътуването си след няколко дни.
Радостната вест изненада Ирма. Тя пребледня и притисна с ръце разбушувалото се в гърдите й сърце.
— Но аз трябва да отида веднага при него! — успя да каже тя след кратка пауза.
— Разбира се — съгласи се Алис, — аз ще ви заведа!
Ирма взе чантата си и двете излязоха. По пътя нещастната майка се разкъсваше от съмнения. Ако това беше нейното дете, дали мормонът щеше да се съгласи да й го върне? Тя не притежаваше никакъв документ, чрез който да докаже, че по закон детето е нейно. Реши, ако откажат да й върнат детето, да се обърне към полицията.
Ирма и Алис стигнаха бързо до хотела, в който бяха отседнали роднините на Уилмингтън. Ирма тръпнеше в очакване. Един прислужник ги отведе до стаята. Ирма прекрачи прага с някакво лошо предчувствие. Нещо й тежеше и така притискаше гърлото й, че едва си поемаше дъх.