Погледът на Ирма се задържа на стройната фигура на негърката. Чудесните й форми наистина можеха да служат за модел. Ирма се успокои, защото разбра, че Юнона е била попаднала при художници.
— След това дадоха на Юнона много за ядене — завърши доволно негърката. — Юнона изяде всичко, а хората я гледаха и се смееха, че Юнона може да изяде толкова много.
Ирма също се усмихна, защото познаваше добре лакомията на момичето.
Най-после влакът пристигна в К. и те слязоха на гарата. Докато си пробиваха път през тълпата, Ирма изведнъж се спря. Какво беше това? Дали очите й не я лъжеха? Имаше чувството, че й се мярна лицето на Норт, който я гледаше със страшните си очи. Спря се и се огледа наоколо, но никъде не го видя.
Нови планове
Норт се чувстваше зле. Раните по лицето му от камшика, който завършваше с оловни топчета, боляха нетърпимо. Лекарят много се учуди на тези белези, но Норт не обясни как ги е получил. Когато се погледна в огледалото, самият той се уплаши от вида си. Нима това беше неговото лице!
Отново си спомни Зенобия. Тя беше напуснала градчето. Дори намери в стаята й парчета от счупената брошка. Явно искаше нищо да не й напомня за него, а това го дразнеше. Въпреки че постигна чрез насилие целта си, Норт не беше доволен от себе си. Това беше първият случай, когато го бе отблъснала жена. Него, Норт, за когото се бяха принесли в жертва такива красиви жени!
Отново образът на Ирма изплува пред очите му. Тя бе най-скъпоценният бисер в огърлицата от победите му над жените. Още не беше срещал по-красива и благородна жена от нея. Къде ли беше сега?
В този миг, вратата се отвори. Норт трепна, но като видя влезлия, извика радостно:
— Хосе!
— Боже, какъв вид имате! — изненада се Хосе.
— Нищо страшно, бих се с един. Но ти как попадна тук, как ме намери? — заразпитва той испанеца.
— Съвсем случайно. Тръгнах след вас, но в Нашвил изгубих следите ви. Преди няколко дена ми се стори, че ви видях тук. Затова разпитах много внимателно във всички хотели.
— Добре, много добре! Какво се говори за мен в Нашвил? — попита нетърпеливо Норт.
— Целият град е развълнуван. Трябва да призная, че сте изиграли много добре ролята си.
— Жената, която бях отвлякъл, върна ли се при съпруга си?
— Разбира се! Само че сега той я е обградил с цяла рота слуги, да не би да бъде отвлечена отново.
— Може да бъде спокоен, повече няма да стъпя в този град. Има ли други новини?
— Има, но първо най-интересната — каза бавно Хосе. — Роджър е наблизо!
— Роджър ли? — сепна се Норт.
— Да, Роджър! И според мен би трябвало да се пазите много от него.
— Дявол да го вземе, та нали той загина при експлозията в реката!
— Не, за съжаление не е загинал! Здрав и читав е и се намира в Падика.
— Бъди сигурен, че ще се избавя от него! — заканително процеди през зъби Норт. — С това обезобразено лице съм неузнаваем. Казвай, надуши ли още нещо?
— Забравихте ли, че ме изпратихте да открия вашата съпруга Ирма? — запита Хосе.
— Не, не съм забравил. Какво откри?
— О, доста много работи!
— Хайде, говори по-бързо! — подкани го нетърпеливо Норт.
— Търсих на много места, докато попадна на сведения за нея. Най-после научих, че е била в един град, където лежала болна, а след като оздравяла, започнала да пее в един шантан. След известно време се отказала от ангажимента си и заминала. Скоро след това била видяна да се скита по пътищата с някаква негърка.
— С негърка ли? — попита гневно Норт.
— Да, мистър, с негърка! По-късно била в Марвил. Казала, че изчезналото й дете било намерено от някакво семейство в този град, което за нещастие тъкмо било заминало нанякъде. Тогава тя заедно с някакви техни роднини тръгнала да го догони.
— В каква посока?
— Това не можах да разбера, мистър.
— Това не е хубаво. Трябваше да имаме някаква следа, по която да тръгнем — каза недоволно Норт.
След като помисли малко, той каза:
— Ще бъда принуден да остана още малко тук. Имаш ли предвид подходящо място в някой град, където да бъда сигурен, че няма да ме открият?