— Разбира се! — отвърна веднага Хосе. — Познавате ли Балмънд, мистър?
— Балмънд ли? Не! Къде се намира този град?
— Това е колония от вили близо до град К. Там ще бъдете в пълна безопасност.
— Добре, ще ти дам пари, за да наемеш една вила за мен. Но трябва да бъдеш много внимателен при избора й.
— Ще останете доволен от мен, мистър! — увери го Хосе.
На източната страна на хълмовете, които обграждаха амфитеатрално град К. се намираше колонията от вили на гара Балмънд, една от най-прекрасните местности наоколо. Хълмовете бяха покрити с гъста гора. В края й беше разположена усамотена вила, която се ползваше с лоша слава.
Вилата беше построена от някакъв учен, който се беше оттеглил от шумния живот, за да пише на спокойствие научните си трудове. Това обаче продължило кратко време. Един ден той бил намерен убит в леглото си. Убиецът не беше открит. По-късно някакъв богат търговец купил вилата от наследниците на учения. Но и него го постигнала съдбата на предшественика му. След като и третият притежател на вилата загинал по същия начин, вече никой не искаше да живее в нея, защото хората започнали да говорят, че в нея живеят зли духове. Даже нощем се чували стъпки и писъци. Затова удивлението на жителите на Балмънд беше много голямо, когато разбраха, че вилата има нов собственик.
Като пристигна в Балмънд и огледа вилата, Хосе прецени, че близостта й до гората е доста изгодна за тях, а слуховете за зли духове щяха да ги пазят от любопитни посетители. След него пристигна и Норт, чието лице беше неузнаваемо от превръзките, които все още носеше. На гарата острите му очи видяха Ирма, която слизаше от влака. Той бързо извика Хосе, показа му бившата си жена и нареди:
— Проследи я и разбери къде ще се установи. Щом разбереш, веднага ела да ми кажеш!
— Ще бъде изпълнено, мистър! — отговори лаконично Хосе и се скри в тълпата.
С помощта на хитрата Юнона Ирма нае една стаичка в град К. Беше отчаяна, защото не знаеше в каква посока да продължи издирването на момиченцето. Обявите във вестниците не дадоха никакъв резултат. Не й оставаше друго, освен да се надява на случайността.
Една вечер, когато беше останала сама в стаята си, вратата се отвори и вътре се втурна Юнона.
— Мисис, има писмо за вас!
— Кой ти го даде? — учуди се Ирма.
— Юнона не знае. Както стоеше на улицата, изведнъж видя това писмо в ръката си. Чудна работа!
Ирма отвори плика и внимателно прочете писмото. Като стигна до подписа, лицето й посърна. Тя прочете отново с треперещи ръце:
„Предлагам ти да се върнеш доброволно при мен. Една великолепна къща ще бъде на твое разположение. В нея ще намериш най-скъпоценния бисер в своя живот — нашето дете. То е при мен и тъжи за майка си. Ела! Тримата ще бъдем щастливи и бързо ще забравим неприятното минало.
Очаквам да отговориш веднага на писмото ми. Изпрати отговора чрез негърката. В 10 часа мой доверен човек ще го вземе от нейната ръка.
До скоро виждане!
Артур Норт“.
Писмото падна от ръцете й и Ирма потъна в мрачни мисли. Норт я беше открил и отново я принуждаваше да се върне при него чрез любимото й дете. Но дали наистина Лидия беше при него, или това бе поредният капан? Тя добре знаеше, че Норт е способен на всякакво престъпление, а лъжата е едно от най-малките. А може би наистина беше намерил Лидия, защото възможностите му бяха много по-големи? При тази мисъл сърцето й тревожно заби.
Нямаше друг изход, освен да отговори на писмото. Взе перото и написа:
„Получих писмото ти и ти отговарям, но не мога да изпълня условието, което ми поставяш. Дори да сложиш в краката ми всички земни съкровища, пак няма да се върна при теб — при човека, който ме направи толкова нещастна и когото мразя и презирам!
Пишеш ми, че Лидия е при теб, но ти си ме лъгал толкова пъти, че вече не мога да ти вярвам. Зная, че за теб няма нищо свято, и че за да постигнеш плановете си, ти си в състояние да извършиш всякакво престъпление. Ако Лидия действително се намира при теб, нещо, от което само бог може да я опази, аз вярвам, че с негова помощ ще мога да я спася от твоите нечисти ръце.
Спомни си старата поговорка: «За всеки грях на земята има възмездие на небето!». Аз предпочитам да живея в лишения, отколкото да живея богато, но от плодовете на твоите престъпления.
Това е последното ми решение!