Ирма“.
После постави писмото в един плик и повика Юнона.
— Наближава десет часът. Ще излезеш на улицата и ще се разхождаш с това писмо в ръка. Някакъв човек ще се приближи и ще вземе писмото от ръката ти. Огледай го внимателно, за да ми го опишеш, като се върнеш! Разбра ли всичко, което ти казах?
Юнона потвърди с глава и бързо излезе от стаята.
Голямо вълнение обземаше Ирма. Плашеше я съдбата, която отново изпречваше Норт на пътя й. Мислеше, че повече няма да го види, и само мисълта за него й беше омразна, но по някакъв тайнствен начин той отново я беше открил и беше готов да нанесе удар изотзад. За нея той беше геният на злото и при мисълта за сатанинските му планове потръпваше от ужас. А и вероятността Лидия да е при него й беше непоносима. С нетърпение и тревога очакваше тя завръщането на негърката. Юнона скоро се върна и Ирма веднага попита:
— Казвай, взеха ли писмото? Какво представляваше човекът, който го взе?
— О, мисис, Юнона вървя много. Изведнъж един човек идва и пита: „Носиш ли писмо, негърко?“. Юнона отговаря: „Преди да дам писмото, трябва да видя кой си. Мисис така заповяда!“. А той наметнат с голяма мантия, с качулка на главата. Юнона пак казва: „Покажи си лицето!“. Той казва: „Никога!“. И пак иска писмото. Тогава Юнона скача върху него, дръпва качулката и вижда лицето му: черноок като индианец! Той удря Юнона, тя удря него, голям смях, мисис! Накрая Юнона дава писмото, той тръгва и вика: „Проклета негърка, следващия път ще ти скъсам врата!“.
— Добре — каза Ирма. — Сега иди да си легнеш. Не се знае какво ще ни донесе следващият ден.
По-късно и тя си легна, но дълго не можа да заспи. Молеше се на всевишния да я спаси от омразния Норт, да й помогне да намери детето си. Едва късно през нощта умората затвори очите й.
Тя още спеше, когато на следващия ден Юнона влезе в стаята, подскачайки. В ръката си размахваше като трофей ново писмо.
— Ето още едно писмо, мисис!
— Видя ли кой го донесе?
— Не, мисис. Някой хвърли писмото през прозореца и уплаши Юнона.
Ирма скъса плика и прочете:
„Значи искаш война? Толкова по-зле за теб! Щом не желаеш да дойдеш доброволно при мен, чуй моето решение.
Кълна ти се, че Лидия е при мен! Ако тази вечер не дойдеш, ще я убия! Ти ме познаваш добре и знаеш, че ще изпълня заканата си. Ще те чакам и съм сигурен, че ще дойдеш. Не се опитвай да ме търсиш по други пътища, защото тогава с детето ти е свършено!
Ще те чакам тази вечер в 9 часа на първия кръстопът по шосето за Блекли, под голямата топола. Разчитам на благоразумието ти. Помисли за детето си!
Артур Норт“.
Съдържанието на писмото ужаси Ирма. Тя знаеше, че този демон ще изпълни заканата си. Пред очите й изплува случаят, когато Норт насочи параходчето към скалата и стреля в нея. Той беше толкова коравосърдечен и безмилостен, че нямаше да му мигне окото да убие едно невинно дете, пък било то и неговото собствено. Никакви молби не биха умилостивили каменното му сърце.
За Ирма имаше само един път — да жертва себе си заради своето дете. За да го избави от смъртната опасност, трябваше да се остави в ръцете на своя заклет враг. Ако можеше само да разбере дали Лидия наистина се намираше в ръцете му! На неговите клетви и обещания тя не можеше да вярва. Норт беше в състояние да престъпи всяка клетва. В главата й постоянно се въртеше мисълта, че това е някакъв капан, който Норт бе измислил, за да я хване отново в ръцете си.
Междувременно Юнона си беше намерила интересно занимание. Беше обвила около лявата си ръка въже, дълго около двадесетина метра, а в дясната държеше края му, завършващ с примка. Това беше ласо — страшното оръжие на американските каубои. В дъното на двора беше забила висок тънък кол.
— Сега ще видим дали Юнона може още да хвърля — промърмори негърката.
Изви тялото си назад, размаха въжето и хвърли примката. Тя падна точно върху кола. Едно силно дръпване — и Юнона го изтръгна от земята.
— Добре, много добре! — кимна доволно с глава негърката и нави ласото около кръста си. — Ако мъжът дойде пак, няма да се отърве. Юнона ще го хване.
— Юнона, къде си, Юнона? — извика Ирма от прозореца.
— Тук съм, мисис, сега ще дойда!
След ужасна душевна борба Ирма реши да отиде на срещата с Норт. Надяваше се да го убеди да й върне детето. Смяташе да не казва нищо на негърката, защото не искаше да излага на опасност и нея. Но Юнона, макар и примитивна натура, почувства, че Ирма крие нещо от нея, и след като я наблюдава известно време, промълви тихо, на себе си: