— Мисис иска да прави нещо, което Юнона да не знае. Добре! Юнона хитра, прави се, че не знае нищо, но скрито ще тръгне след нея. Така ще види какво ще прави мисис.
Часовете минаваха един след друг. Безпокойството, измъчващо Ирма, растеше всяка минута. Струваше и се, че времето върви много бавно. Най-после очакваната с толкова тревога вечер настъпи. Тя се наметна с мантията и повика негърката.
— Юнона, аз трябва да изляза за малко. Ако се забавя, не ме чакай, а си легни.
— Добре, мисис — отговори тя. — Аз ще остана тук и ще чакам мисис да се върне.
Когато Ирма излезе, вярната негърка я последва, като умело се прикриваше в сенките на къщите и дърветата. Не губеше нито за минута от погледа си любимата си господарка.
Най-после Ирма стигна до шосето, което водеше за Блекли. Младата жена закрачи смело по пустия път. Скоро стигна кръстопътя и се огледа за тополата. Там наистина имаше едно голямо дърво и тя тръгна към него. Сърцето и туптеше така силно, сякаш всеки миг щеше да се пръсне. Изведнъж й се стори, че чу някакъв шум. Обърна се, но не видя нищо.
Юнона, която беше проследила господарката си, беше легнала бързо в крайпътния ров. От това място негърката можеше да следи зорко какво прави господарката.
Тополата беше наблизо и Ирма, след като се поуспокои от внезапния шум, погледна към дървото. Там нямаше никой. С тревога си помисли, че може да е сбъркала мястото. Направи още няколко крачки към дървото. В този миг зад него се показа една черна сянка.
— Ти ли си, Ирма? — позна тя гласа на Артур.
— Аз съм — отвърна тихо тя.
Двамата съпрузи се изправиха един срещу друг.
Двама съпрузи
Ирма не можеше да види добре лицето на Норт, но й се стори, че той имаше някаква превръзка на него. След кратко мълчание Норт прекъсна тягостната тишина.
— Не сме се виждали отдавна, Ирма — каза той и й подаде ръка.
Тя не отговори и се престори, че не е забелязала жеста му.
— Е… ще дойдеш ли при мен?
— Не! — отговори категорично Ирма.
— Не искаш ли? Спомни си, че Лидия е в ръцете ми!
— А истина ли е това? — попита Ирма напрегнато.
— Да, истина е! — повтори бавно Норт, като натъртваше на всяка дума. — Аз се заклех, че е така.
— Много пъти си се клел лъжливо — отбеляза иронично Ирма.
Без да обърне внимание на забележката й, той продължи:
— Предупредих те каква участ ще сполети детето, ако не изпълниш желанието ми. Трябва да ти е ясно, че ще направя това, което съм казал!
— Това не е възможно! Как може един баща да убие собственото си дете?
— Аз мога! — заканително процеди Норт. — Аз мога да направя всичко.
— Да, зная, че нищо не може да те уплаши.
— Хубаво е, че го знаеш — самодоволно каза Норт. — Сега слушай какво съм решил да направя, щом станеш отново моя жена…
— Не, това никога няма да стане, никога! — прекъсна го Ирма.
— Така ми каза и на параходчето — продължи той спокойно. — Но тогава полковник Роджър беше наблизо. Сега си изоставена от него, а и от всички други.
— Не е истина! — реагира остро тя. — Той не ме е изоставил. Ако знаеше къде съм, веднага щеше да дойде при мен.
— Може да е било така преди, но сега се съмнявам, че ще дойде.
— Той е благороден и добър човек!
— Точно затова и няма да те потърси. Човек като него няма да се занимава с някаква кръчмарска певица!
— И това ли знаеш, подлецо!
— Аз знам всичко — тържествуващо се усмихна Норт. — Дори и това, че си скитала по пътищата заедно с някаква негърка.
Нещо прошумоля в мрака. Норт веднага застана нащрек.
— Сама ли дойде? — попита строго той.
— Да.
— Истината ли казваш?
— Няма защо да лъжа. Нямам този навик, за разлика от други хора — отвърна презрително Ирма.
— Имам ли право — продължи по-спокойно Норт, — като казвам, че си скитала по пътищата?
— А кой е виновен за това? Кой ме натика в тази мизерия? — извика Ирма. — Нали ти ме накара да напусна къщата на родителите си, а след това подло ме предаде, като ме остави на произвола на съдбата! И то заедно с нещастното ми дете!
Норт не отговори нищо.
— Да, ти разсипа живота ми — продължи обвиненията си тя. — Стигнах дотам да протягам ръка за парче хляб, защото умирах от глад. Единствената причина за това си ти! Но ще дойде ден, когато ще отговаряш пред небесния съд за греховете си, за нещастията, които причини на мен и на невинното ми дете!