— Защо тогава не се върна при мен? Предлагах ти богат и щастлив живот, на ръце щях да те нося!
— Щастлив живот ли? — изсмя се горчиво Ирма. — Нима може да се намери щастие при един престъпник? При един мъж, който разкъса святата брачна връзка, а животът му е верига от престъпления!
— Зная, че сгреших. Но ако ти беше до мен, това нямаше да стане. Отношенията ни все още могат да се оправят. Ела при мен, бъди мой ангел покровител и ме изведи на правия път!
— Не мога! — възрази сухо Ирма. — В сърцето ми угасна и последната искрица любов, която изпитвах към теб. И то по твоя вина!
— Помисли за Лидия! — напомни отново Норт.
— Не вярвам, че детето е при теб! — отчаяно изплака Ирма. — Използваш този предлог, за да ме накараш да дойда.
Норт мрачно се усмихна.
— Мисли каквото искаш, но знай, че Лидия е при мен. Ако продължиш да ми отказваш, тя ще умре!
— Боже, запази детето ми! — през сълзи прошепна Ирма.
— Решавай! — заповяда Норт.
— Но какво искаш от мен? Не разбираш ли, че вече не те обичам? Не мога да живея с човек, към когото изпитвам омраза и ужас.
— Но аз искам да те имам! — извика той. — Ти няма да принадлежиш никога на друг!
— Но нали ти сам ме изостави и се ожени отново!
— Не исках да живееш в мизерията, до която бях стигнал. Но никога не съм те забравял!
— Не е вярно! Ако бях умряла от глад, това щеше да бъде добър изход за теб, защото тогава нямаше да имаш никакви пречки да осъществиш плановете си.
— Това не е истина! Винаги съм обичал само теб, винаги! Другите жени за мен не бяха нищо друго, освен една временна играчка. Никакви чувства не съм изпитвал към тях.
— Другите жени ли? — повтори Ирма учудено. — И други жени ли си ощастливил по същия начин? Значи има и други жени?
На Норт му идваше да си отхапе езика от яд.
— Аз говорих така… изобщо… — смутено продума той.
— Не, вече не можеш да ме излъжеш! Познавам добре черната ти душа. Господи, като си помисля за другите нещастници, които си измамил…
— Не можеш ли да ми простиш?
— Ако е за прошката, отдавна съм ти простила. През последните месеци изпадах в такива положения, че си мислех, че е настъпил краят на земния ми път. За кратко време изтеглих толкова много. Бях преследвана от мнозина и на всички простих, простих и на теб. Надявам се, че и на мен ще ми прости всевишният!
Норт пристъпи бавно към нея.
— Назад! — извика тя. — Не ме докосвай!
— Но… нали ми прости?
— Простих ти, но пътищата ни се разделят. Моля те, върни ми Лидия и се откажи от мен!
— Не, това никога няма да стане! — изкрещя той.
— Моля те, върни ми детето! — изплака Ирма. — Каква полза ще имаш, ако убиеш детето ми? След него ще умра и аз, защото без Лидия животът няма смисъл за мен.
— По-добре да умреш, отколкото да те видя в обятията на друг! — злобно изрече Норт. — Тръгваш ли, или обричаш детето си на смърт?
— Тогава убий и мен, звяр такъв! — извика извън себе си Ирма. — Забий камата си в сърцето ми, за да ме избавиш от мъките на този живот!
— Ти няма да умреш — каза Норт, — а ще живееш заради мен! За последен път те питам: да или не?
Сърцето на Ирма се обливаше в кръв от мислите, които бушуваха в главата й. След дълга борба със себе си тя решително каза:
— Не!
Тогава Норт изсвири с уста. От тъмнината се появи някакъв човек и двамата се нахвърлиха върху Ирма.
— Щом не искаш да ме последваш доброволно, ще дойдеш насила. Така ще взема това, което по право ми принадлежи! — процеди през зъби Норт.
Изплашена до смърт, Ирма завика за помощ, но напразно… Нямаше кой да чуе молбите на нещастната жена.
Спасена
Двамата мъже повлякоха към близката могила Ирма, която се защищаваше отчаяно. Зад могилата чакаше файтон. Те я вкараха насила в него. Качи се и Норт и с помощта на Хосе се опита да я завърже. Изведнъж се чу вик:
— Мисис, Юнона е тук!
Норт видя тичащата към тях негърка и заповяда на Хосе:
— Качвай се на капрата и карай! Бързо!