— Добре, мистър, но внимавайте с ласото! — предупреди го Хосе.
— Бъди спокоен, в храстите тя не може да го използва!
Ирма и Юнона, които бяха наблизо, чуха плановете на двамата мъже.
— Юнона ще застреля и двамата! — прошепна негърката. — Юнона стреля добре, мисис ще види.
— Не прави това, Юнона! Моля те, не убивай никого заради мен!
Послушната Юнона прибра револвера в пояса си, но след малко попита:
— Добре, но какво правим ние? Как защитим себе си? Лоши хора намерят нас и убият!
— Бог ще ни спаси! — уверено каза Ирма.
Негърката тихо се изсмя.
— Бог не помогне, ние сами помогнем! Юнона има чудесен план. Мисис много ще се учуди.
Щом наближиха храсталаците, Норт и Хосе се разделиха. Единият тръгна наляво, другият — надясно.
— Мисис, пълзи тихо след мен, ама много тихо! — прошепна Юнона.
Храсталаците се простираха чак до шосето. Докато Хосе и Норт ги претърсваха усърдно, Ирма и негърката стигнаха пълзешком до пътя.
— Чувам някакъв шум. Внимавай, Хосе, трябва да са някъде тук! — извика Норт.
— Добре, мистър, гледам внимателно — отговори метисът.
— Сега какво ще правим, Юнона? Ако тръгнем по шосето, веднага ще ни видят — тревожеше се и Ирма.
— Сега мисис разбере какво прави Юнона. Ето файтона на лоши мъже. Качвай се бързо, мисис!
Ирма влезе в купето, а Юнона отвърза пръхтящите коне. Помилва ги успокояващо и като се качи на капрата, извика:
— Сбогом, маса! Сега видим дали хванете нас. Сега отива ме у дома с файтона на маса, защото вие големи хапльовци!
Бурният й смях бе посрещнат с гневни викове. Норт и Хосе се втурнаха като полудели към шосето. Веднага разбраха, че ги бяха изиграли. Норт беше бесен! Стреля с револвера след файтона, но не улучи нито конете, нито жените. Напротив, изплашени от гърмежите, конете препуснаха още по-бързо.
Юнона седеше на капрата като бронзова статуя и управляваше файтона с неочаквано за Ирма майсторство. Негърката не пропусна възможността да се подиграе отново на Норт.
— Много хубаво препускат конете ти, маса! — смеейки се, извика тя. — Юнона никога не се возила така добре. Хайде, маса, стигни ни, ако можеш!
Норт и Хосе напразно тичаха с всички сили. Файтонът все повече се отдалечаваше и скоро изчезна от очите им.
Ирма се беше свила в единия му ъгъл и той сякаш летеше по шосето. Тя протегна ръце към небето и отправи гореща благодарствена молитва към провидението, което и този път я избави от голямата беда.
Не след дълго стигнаха в К. Юнона скочи от капрата и отвори вратата на купето.
— Ще благоволи ли мисис да слезе? — попита тя усмихната и се поклони ниско. — Добре дошла, мисис! Юнона чака заповеди на мисис.
Негърката се опитваше да играе ролята на лакей на дама от висшето общество. Правеше го така комично, че Ирма, отметнала назад глава, се заливаше в буен смях.
Едно ново предприятие
На следната сутрин Ирма стоеше опечалена в стаята си. Премеждието, което изживя през нощта, владееше напълно съзнанието й. Капнала от умора, беше заспала за малко, но изведнъж скочи, събудена от кошмарен сън. Сънува, че Норт е влязъл в стаята и я насилваше отново да тръгне с него. Мисълта за Лидия също не й даваше покой. Дали думите на Норт бяха измислица, или детето наистина беше при него, дали наистина би изпълнил заканата си? Уви! Нямаше никаква възможност да разбере истината.
В стаята влезе Юнона.
— Мисис, взеха файтона, но Юнона видя човека.
— Кой човек? — запита уплашено Ирма, като си помисли веднага за Норт.
— Човекът, когото Юнона хвана с ласото за шията. Той ме видя и се закани, но Юнона сложи ръка на ласото и извика: „Юнона хване още веднъж!“. Тогава той бързо избягал. Голям смелчага, нали, мисис? — засмя се негърката.
— Ти много се забави — забеляза Ирма. — Вече бях започнала да се безпокоя за теб.
— Мисис не трябва да има грижа за мен. Юнона много хитра! Тя ходи след човека с файтона и сега знае откъде дошъл той.
— Наистина ли? — учуди се Ирма.
— Юнона научи всичко. Човекът, който Юнона хвана, живее с един по-важен мистър недалече оттук. Юнона знае къщата.
Сърцето на Ирма радостно трепна.
— Искаш ли да ми направиш една голяма услуга, скъпа Юнона? — попита развълнувано тя.