Грешката на Юнона
Реши бързо да се върне при Ирма и да й съобщи радостната вест. Но изведнъж в главата й дойде друга идея. Черното й лице радостно светна.
— Аз ще занеса детето на мисис, тя ще се радва много. О, Юнона много хитра!
Предпазливо, защото и най-малкият шум можеше да я издаде, заопипва в мрака, за да намери нещо, с което да завие детето. Най-после откри една голяма вълнена покривка. Взе я и се върна при креватчето. Повдигна внимателно детето и го уви в нея, като постоянно се ослушваше да не се събуди спящият в другата стая. Страхуваше се също да не би детето да се събуди и да извика, но за нейно щастие то спеше дълбоко. След малко с детето на ръце Юнона излезе от стаята. Като стигна до външната врата, остави детето на пода и отключи вратата. Окрилена от успеха си, тя се чувстваше способна на всичко.
— Ще те науча аз, мръснико! — шепнеше си негърката. — Ти крадеш дете на мисис… аз дам на тебе друго дете… ха-ха-ха!
Юнона отвори вратата, отиде бързо до колибата на кучето и взе убитото животно.
— Така! Сега ти бъдеш дете — каза му тя. — Как ще се изненадат тези, които взеха детето на мисис. Жалко, че Юнона няма да бъде тук, за да се посмее хубаво!
Върна се отново в къщата, положи кучето на детското легло и го зави презглава, за да не се вижда муцуната му. След това, доволна от себе си, напусна къщата заедно с детето.
Улиците бяха пусти и Юнона стигна, необезпокоявана от никого, до къщата, където Ирма я чакаше нетърпеливо. Прозорецът й още светеше.
— Мисис още будна, това много добре — каза си тя доволно. — Ах, как ще се зарадва, когато види детето!
Изкачи бързо стълбите и почука на вратата. Ирма й отвори, видя вързопчето в ръцете й и я попита учудено:
— Какво носиш, Юнона?
— Сега мисис сама види — засмя се негърката — и много ще се радва.
Тя махна вълнената покривка настрани. Показа се детска главичка. Ирма погледна с удивление непознатото дете и попита:
— Къде намери това дете, Юнона?
— Това не е ли детето на мисис? — разочаровано отвърна негърката. — Юнона мислеше, че това дете е на мисис, и го взе от лош човек.
Тя набързо разказа на Ирма какво беше направила през нощта, както и за разговора между Норт и Хосе.
— Подлец! — извика ядосано Ирма. — Правилно съм се съмнявала, че Лидия е при него. Знаеше, че в противен случай нямаше да се срещна с него.
Сега обаче не беше ясно дали Норт щеше да се откаже от плановете си. Тя го познаваше добре и знаеше, че той ще направи всичко възможно, за да я принуди да се върне при него. Не й оставаше нищо друго, освен да напусне колкото се може по-бързо град К. Само по този начин можеше да се спаси от преследванията на бившия си съпруг.
— Сложи детето на леглото — каза Ирма. — Сутринта ще трябва да го върнеш.
— Това не е толкова лесно, мисис.
— Няма да влизаш отново в къщата. Ще ти дам пари, с които да заплатиш на някого, за да занесе детето на родителите му.
В този миг Юнона весело извика:
— Мисис, детето не е момиченце, а едно сладко момченце!
Ирма тъжно се усмихна, защото веднага помисли за своето дете, което едва ли щеше да намери.
Рано сутринта Юнона взе детето и тръгна към къщата, от която го беше взела. Отново се промъкна в обора, където се беше скрила през нощта. Обаче къщата не беше така спокойна, както през изминалата нощ. Ясно се чуваше женски глас, който през сълзи нареждаше:
— Детенцето ми… Боби, миличкият ми Боби!
— Ах, видели са, че детето го няма! — промълви Юнона.
Плачът и вайканията ставаха все по-силни. Прозорците на съседните къщи започнаха да се отварят, показваха се сънени лица, които се чудеха какво става. Някои от съседите отидоха при плачещата жена.
— Детенцето ми, мъничкото ми детенце! — проплака тя. — Някой го е откраднал през нощта.
— Откраднали са ти детето? Но как е възможно това? Кой може да го е откраднал? — чудеха се съседите.