Юнона се скри в сянката на едно дърво и започна да ги наблюдава. Те скоро наближиха мястото, където тя се беше скрила. Изведнъж Юнона се сепна. Сред конниците беше и човекът, който искаше да отвлече нейната скъпа мисис, придружаван от слугата си, а третият беше ханджията, с когото се бяха спречкали. Негърката дори чу какво си говорят.
— Вярвам, че и през нощта можеш да откриеш следите на тези жени, Хосе. Но ми се струва, че са отишли по-далече, защото са вървели до късно през нощта.
— Възможно е, мистър — отвърна Хосе. — Но вярвам, че ще мога лесно да ги открия по следите, оставени от тях. Босите крака на негърката оставят ясни отпечатъци.
— Ценя високо индианските ти познания, но нека не се бавим повече. Ще пояздим така около час и след това отново ще търсиш следите им — каза Норт.
— Както заповядате, мистър! — отвърна Хосе и пришпори коня.
Скоро тримата конника изчезнаха в далечината.
— Тези хора много хитри — прецени негърката, — но Юнона по-хитра от тях! Те няма да намерят мисис.
Тя се върна при Ирма и набързо й разказа какво е видяла и чула. Ирма много се изплаши. Хосе беше истински метис, а тя познаваше уменията им.
— Какво ще правим сега, Юнона?
— Мисис трябва да дойде веднага с мен. Ще походим четвърт час, след това лошите хора няма да ни открият.
Без да каже нещо, Ирма последва негърката, която тръгна към пътя. Щом стигнаха до него, Юнона се спря и каза:
— Сега Юнона трябва да носи мисис известно време. Юнона после ще каже защо, сега трябва да мълчим.
Тя вдигна господарката си на ръце и тръгна напред. След като стигна средата на пътя, негърката се спря, огледа се и след това пусна Ирма на земята.
— Сега трябва да бързаме! — каза тя.
Двете се затичаха по пътя, като внимателно заобикаляха следите, оставени от конете. След десетина минути спряха. Юнона вдигна отново Ирма на ръце и я понесе, този път наляво, към гората.
— Така! Сега да се върнем назад — каза негърката.
Скоро стигнаха до мястото, където бяха влезли в гората, и преминаха от другата страна на пътя.
— Така, сега добре! Мисис ще се върне в колибата, след малко ще дойде и Юнона.
Ирма обаче остана на мястото си, като наблюдаваше учудено действията на Юнона. Негърката се върна отново на пътя и го пресече заднишком. След това двете се върнаха в колибата.
— Юнона, не можах да разбера каква цел преследваше с това сноване напред-назад? — попита Ирма. — А и защо ходеше заднишком?
— Това проста работа — отговори негърката. — Нашите стъпки водели в гората вдясно от пътя и така лесно можели да ни открият. Но Юнона хитра. Тя направила следи, вървейки заднишком, за да се мисли, че сме вляво от пътя. Ако хората се върнат, ще тръгнат по тези стъпки. Ще влязат в гората и ще ни търсят, но няма да ни намерят!
— Ами следите от краката ни, когато влязохме в гората отдясно?
— Юнона ги изтри с листа и вече ги няма.
Ирма обаче не можа да се успокои напълно. Тя съзнаваше, че в много отношения Юнона беше права, дори се учудваше на качествата, които притежаваше това черно момиче. Знаеше, че Юнона ще направи всичко възможно, за да й помогне в бедата. Но какво можеше да стори едно момиче срещу трима мъже? Тази мисъл не й даваше покой.
— Сега мисис трябва да си легне. Юнона ще бди, за да чуе, ако конниците се върнат. Утре рано ще тръгнем отново.
Ирма влезе в колибата и легна на импровизираното легло, направено от Юнона. Беше много уморена от изминатия път и скоро потъна в дълбок сън. Негърката остана будна край огъня, който почти загасваше. И най-малкият шум нямаше да остане нечут, но засега всичко беше спокойно.
Нападението
Призори Ирма усети, че някой сложи ръка на рамото й. Тя трепна уплашено, но гласът на Юнона я успокои.
— Шшт! Тихо! Мисис трябва веднага да става!
Ирма бързо скочи, наметна мантията си и излезе от колибата.
— Мисис само слуша и не говори! — прошепна Юнона.
Някакъв крясък наруши изведнъж нощната тишина. Ирма така се изненада, че забрави заповедта на Юнона.
— Какво е това? — попита тя тихо.
— Бухали — отвърна негърката.
Този крясък се повтори глухо още два пъти. Отговори му друг, който се чу близо до колибата.
— Мисис чува ли?
— Като че ли друг бухал отвръща на първия.