Но хора, които вече го бяха срещали, веднага биха познали в негово лице големия престъпник Артур Норт.
Той дойде на брега на езерото Мичиган, привлечен от града на най-големите авантюристи, убийци и главорези — Чикаго. Белегът, оставен върху лицето му от ръката на Зенобия, въпреки всичките му усилия не можа да бъде заличен. Лекарят препоръча баните в Уайтхол като лек за изкълчения му крак. Норт и без това не се чувстваше в безопасност в град К. Никой не можеше да му гарантира, че Ирма няма да издаде на полицията скривалището му, за да се отърве от него. Освен това имаше и друга причина: парите, които беше задигнал чрез хипнозата на наивниците в Нашвил, бяха на привършване, защото беше свикнал да харчи разточително. Не смееше да продаде и скъпоценностите на мисис Донелсън, защото чрез тях можеше да привлече вниманието на полицията. Затова продаде вилата в Балмънд за нищожна сума и тръгна за Уайтхол с надеждата, че щастието ще му се усмихне и ще му помогне да напълни джобовете си.
Норт, или маркиз Ролан, както се представяше сега, беше забелязал с проницателния си поглед красивата мисис Уотсън. Беше разбрал също така, че тя притежаваше голямо богатство. Това го накара да си състави веднага един опасен и дързък план. Той искаше да притежава тази жена не само заради красотата й, но и заради богатството на съпруга й.
Като начало трябваше най-напред да се запознае с красивата дама. След това се надяваше да завладее сърцето й, благодарение на изисканите си маниери. Това обаче се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше.
Джана Уотсън беше прекалено горда, за да обръща внимание на някого извън тесния кръг лични познати. Краят на сезона наближаваше и маркизът беше доста отчаян с несполучливите си опити за запознанство с мисис Уотсън. Но случайността отново застана на негова страна.
Един ден по време на езда съвсем наблизо край него профуча елегантният впряг на мисис Уотсън. Тя седеше във файтона заедно с компаньонката си. Конете се бяха подплашили, кочияшът беше изпуснал поводите им и те препускаха така бързо, че имаше опасност да преобърнат файтона. Маркизът пришпори коня си и настигна подплашения впряг. Улови поводите със силната си ръка и успя да спре конете. После галантно поздрави изплашените жени и препусна в галоп.
Маркиз Ролан тържествуваше. Отдавна жадуваната стъпка беше направена. Чувстваше, че помощта му ще изиграе решаваща роля. Тази рицарска постъпка не можеше да не направи впечатление на дамите, особено на Джана Уотсън.
На другата сутрин точно пресметнатата случайност го бе извела на разходка по крайбрежната алея, когато чу зад себе си нежен женски глас. Той го очакваше. Още преди да погледне нататък, знаеше, че това бе желаната от него жена. Обърна се бавно и си придаде учуден вид.
— Вчера не можах да ви благодаря — каза мисис Уотсън, — вие така бързо си тръгнахте.
В тона й се долавяше ясно благоразположението й към Ролан. Тя добави:
— Ще трябва сама да ви се представя: мисис Джана Уотсън.
— Маркиз Ролан — поклони се учтиво Норт.
— Благодаря ви най-горещо за вашата смела намеса!
— Не си струва да говорим за това, мисис Уотсън. Аз само изпълних дълга си!
— Ние бяхме в много неприятна ситуация. Йохан бе изтървал поводите. Можеше да ни се случи голямо нещастие.
— Поставяте ме в деликатно положение, мисис. Щастлив съм, че можах да ви направя тази малка услуга, и не претендирам за никаква благодарност от ваша страна.
Докато говореше, Ролан се беше приближил до нея и се вглеждаше изпитателно в красивото й лице.
— Били ли сте друг път в Уайтхол, маркизе?
— За пръв път почивам тук. Но вече съжалявам за това, защото щях да имам щастието да ви познавам от по-рано!
Мисис Уотсън леко се изчерви.
— Аз идвам тук всяка година. Преди придружавах родителите си, а от няколко години с мен е съпругът ми. Ние живеем доста уединено, понеже не намирам никакво удоволствие в повърхностните развлечения, които предлага този курорт.
— Същото мога да кажа и за себе си — потвърди маркизът. — Аз съм съвсем самотен и живея като отшелник.