— Позволете ми да се оттегля, маркизе! — прекъсна го Джана Уотсън. — Идва компаньонката ми с някакви хора. Сигурна съм, че още днес ще започнат да коментират срещата ни. Още веднъж ви благодаря най-горещо!
И като му кимна за поздрав с красивата си глава, тя се отдалечи с грациозна походка, а маркизът се върна замислен в хотела си.
Най-трудното от неговия план беше извършено. Джана Уотсън сама беше направила първата стъпка, като го беше спряла, за да му благодари за кавалерската постъпка. Засега това беше достатъчно. Малко жени биха могли да устоят на притегателната сила на такъв интересен мъж. Но споменът за белега от камшик помрачи мислите му. Той често му напомняше, че все пак такива жени съществуваха. Този път трябваше да бъде по-дипломатичен и да улови по-изкусно жертвата си. Пленителната красота на мисис Уотсън, както и парите, който се надяваше да получи от нея, го привличаха неудържимо. Злорада усмивка изкриви лицето му, като си спомни богатствата, които му бяха донесли неговите предишни жертви. Сега му предстоеше нов лов: красивата Джана Уотсън трябваше да бъде следващата му плячка!
Едно смело решение
Още същата вечер всички летуващи в Уайтхол знаеха, че непристъпната Джана Уотсън бе разговаряла насаме с маркиз Ролан. Поводът за тази среща обаче не беше известен на обществото и започнаха да се разпространяват слухове, нямащи нищо общо с истината. Разнесе се мълвата, че маркизът бил обожател на мисис Уотсън и уединението й било само предлог, за да може да се среща спокойно с красивия си любовник.
Тези слухове не стигнаха до младата жена, понеже тя не се събираше с никого и продължаваше да живее усамотено. Само когато се разхождаше сутрин със своята компаньонка, не пропускаше да размени няколко приятелски думи с маркиза. Срещаха се на широката крайбрежна алея, която беше любимо място на почиващите тук. Маркизът идваше при дамите, поздравяваше учтиво и продължаваха заедно разходката. Той умееше да разговаря духовито и увлекателно — нещо, което винаги се е харесвало на жените, — а също така и да прави комплименти, които, поднесени галантно от привлекателен мъж като него, не се схващаха като обикновено ласкателство. Мисис Уотсън така и не усети как бе оплетена в мрежите на маркиза. Тя започна да чувства болезнено отсъствието му и чакаше с нетърпение да дойде сутринта, за да го срещне отново. Убеждаваше сама себе си, че интересът й към този мъж е невинен и че в срещите й с маркиза няма нищо неморално.
Случи се така, че един ден тя излезе сама на разходка. Компаньонката й имаше леко главоболие и беше останала във вилата. Маркизът се приближи за обичайната среща.
— Сама ли сте днес, мисис? — попита той, след като я поздрави с изискан поклон. — Това се случва доста рядко.
Сърцето му биеше радостно. Най-после имаше възможност да поговори с красивата жена насаме.
— Компаньонката ми има мигрена — отвърна тя.
— Тогава позволете ми да ви предложа моята компания за по-дълго време днес!
— Вашето внимание ми е приятно — отвърна младата жена, — но трябва да ви кажа, че тук дори и най-невинните връзки се подлагат на остри критики. Хората се интересуват по най-недостоен начин от всяка дума, от всяка стъпка на другите.
— О, съжалявам много за това, но се надявам, че нашите срещи, които се изчерпват единствено с приятелски разговори, не дават никакъв повод за одумвания.
— Кой знае! — усмихна се тя. — Вие още не познавате нравите в Уайтхол. Който попадне в устата на хората, е загубен.
— Може би в такъв случай ще е по-добре, мисис, ако отделяме вечер около час за нашите разговори — предложи сериозно Ролан.
— Съжалявам, но това е невъзможно, маркизе! — отговори решително младата жена.
— Но защо да е невъзможно?
— Разберете, аз съм омъжена жена! Тук ме познават дори и децата. И ако ни виждат всяка вечер заедно, ще тръгнат какви ли не приказки.
— Както желаете, мисис. В такъв случай ще се ограничим със сутрешните ни срещи.
— Така е най-благоразумно! За днес стига, нали? — запита усмихната Джана Уотсън. — Довиждане, маркизе!
Маркизът остана на мястото си. Той не очакваше, че ще срещне такава сериозна съпротива. Дали щастието, което досега му се усмихваше, го беше напуснало? Нима той, всесилният покорител на женските сърца, щеше да претърпи неуспех? Нямаше никакво време за губене. Сезонът скоро щеше да свърши, Джана Уотсън щеше да си замине и той нямаше да има никакво право да я последва. Внимателните му опити да се доближи до нея не му донесоха успех, а ако рискуваше с по-решителни действия, можеше да стане така, че тя да не иска да го вижда повече.