Мисис Уотсън излезе от вилата и тръгна по алеята. Скоро стигна до павилиона. Влезе вътре, седна до прозореца и се загледа в играещите вълни.
Изведнъж чу стъпки по плажа. Някой влизаше в павилиона. Страхът я сграбчи за гърлото и тя извика глухо.
— Не се плашете! — успокои я познат глас и след миг видя пред себе си маркизът. Това я изненада много.
— Как може да идвате тук в толкова късен час? — попита тя строго.
— Моля ви, първо ме изслушайте, а след това ме съдете!
— Постъпката ви никак не е кавалерска!
— Моля да ме изслушате! — повтори Ролан. — Разхождах се с лодката и ви видях да влизате тук. Прииска ми се да си поговорим малко, оставих лодката на брега и дойдох при вас.
— Ами ако ви е видял някой? — разтревожи се Джана Уотсън.
— Не се страхувайте, на брега нямаше никой. Моля още веднъж да ме извините!
— Мога да ви извиня само при едно условие.
— Какво е то, мисис?
— Да си отидете веднага, маркизе!
— Не е ли възможно да смекчите това строго наказание, мисис! Позволете ми да ви кажа само няколко думи и след това ще ви оставя сама.
Джана Уотсън се двоумеше. Ако някой беше видял маркиза, добрата й репутация беше загубена.
— Съжалявам, но трябва да помисля преди всичко за доброто си име, затова ви приканвам отново: веднага си вървете! В противен случай бих могла да имам неприятности. Освен това смятам, че въобще не трябва да се виждаме повече, защото след два дни се връщам в Чикаго.
— Добре ли ви разбрах? — възкликна маркизът. — След два дни ще заминете и аз няма да ви видя повече? О, нека да ви погледам още малко!
Младата жена беше поставена пред огромно изпитание. Но след кратка вътрешна борба тя заяви:
— Не, така е по-добре! Сбогом, маркизе! Благодаря ви за приятните часове, които ми подарихте!
Докато изричаше тези думи, гласът й трепереше. Това не убегна на Норт, който внимателно я наблюдаваше. Той разбра, че не всичко е изгубено.
— Моля ви на колене, мисис — каза той с отчаяние. — Не си отивайте толкова скоро! Това ще ме направи най-нещастния човек на земята!
— Разберете, че най-добре е да се разделим още сега. Обещавам ви, че ще запазя хубав спомен за вас!
— Това решение е много жестоко за мен — настъпваше маркизът. — Нима ще отблъснете човека, който само при един ваш знак е готов да се хвърли в краката ви?
— Не искам нищо от вас! Моля ви да се разделим като добри приятели! — каза развълнувано младата жена. — Защо искате да хвърлите сянка върху приятните часове, които прекарахме заедно?
— Уви, вие не искате да ме разберете! — тъжно изрече маркизът. — Изглежда, не представлявам нищо за вас, щом се отнасяте с такова безразличие към молбите ми. Разбирам: след няколко дни дори няма да си спомняте за мен.
— Лъжете се, маркизе! — опита се да го убеди Джана Уотсън. — Бъдете уверен, че често ще си мисля за вас. А сега трябва да вървя. Сбогом и не мислете лошо за мен!
Тя тръгна, но той направи крачка след нея, хвана я за ръката и я обърна към себе си. Джана Уотсън извика ядосано:
— Пуснете веднага ръката ми!
Той се подчини, но застана пред нея.
— Пуснете ме да мина! Как си позволявате такова отношение, маркизе?
— Не искам да ви причиня нищо лошо, мисис. Не ви задържам, искам само да ме изслушате. Разберете, че аз не мога да живея без вас!
— Забравяте, че съм омъжена — студено заяви мисис Уотсън. — Пуснете ме веднага!
— Не мога! — въздъхна той. — Оставете ме да умра в нозете ви, не ме отблъсквайте!
— Маркизе, забранявам ви…
Маркизът коленичи пред нея и впи очите си в нейните.
— Имайте милост към човека, който така силно ви обича!
Младата жена беше изненадана от страстта, с която маркизът говореше.
— Моля ви, станете! Няма смисъл да говорим повече.
— Няма да мръдна от мястото си, докато не ме изслушате! Вие трябва да бъдете моя!
— Обиждате ме! — почти изкрещя мисис Уотсън.