— Но как може любовта ми да ви обижда? Нима сърцето ви не се трогва от моите страдания? Дайте ми поне искрица надежда!
— Това никога няма да стане! Аз обичам своя съпруг и не мога да забравя задължението си към него. Станете, маркизе! Ще ви простя безумията, които ми наговорихте, но трябва да знаете, че това е последната ни среща.
Норт продължаваше да стои на колене пред нея. На бледата светлина на луната лицето й изглеждаше още по-красиво. Приличаше на нимфа, току-що излязла от водите на езерото. Маркизът не сваляше очите си от лицето й. В русата коса, която ограждаше като венец главата й, блестеше златен фуркет, украсен с брилянт. Скъпоценният камък разпръскваше разноцветни отблясъци, сякаш беше звезда, поставена от небесната ръка на главата на тази възхитителна жена. Тя сложи ръка на рамото му и каза съчувствено:
— Успокойте се, маркизе! Много цветя ще цъфтят за вас! Забравете ме! Убедена съм, че щастието тепърва ви предстои.
— Каква стойност може да има то за мен, щом няма да мога да ви виждам. След като ви намерих — вас, единствената, която обожавам, — вие ме отблъсквате с такова безразличие. Трябва да знаете, че ме обричате на безкрайни страдания! — каза той тъжно и наведе глава.
Джана Уотсън почувства съжаление към коленичилия пред нея човек, но беше решила да бъде твърда, за да не подхранва напразни надежди у него.
— Сбогом, маркизе! — каза тя и поиска да мине край Ролан.
Той веднага скочи на крака и отново я хвана за ръката.
— Вървете си, щом желаете смъртта ми! За мен няма живот, щом не мога да ви притежавам! Вие имате каменно сърце, без капчица милост към нещастник като мен!
Джана Уотсън се опита да освободи ръката си, но той я стисна още по-здраво.
— Не, няма да ви пусна! — извика отчаяно Ролан. — Съжалете ме, бъдете моя!
Той се опита да я привлече към себе си, но тя успя да се освободи от него.
— Злоупотребявате с доверието ми, маркизе. Това никога няма да ви простя! Изглежда, съм се излъгала горчиво, като съм повярвала в искреността на вашето приятелство.
Като каза това, младата жена напусна павилиона с гордо вдигната глава. Този път маркизът не се опита да я спре със сила. Все пак тя беше известна дама, а не дресьорката Зенобия, и той трябваше да се съобрази с това. А и нещо друго привлече вниманието му. На земята лежеше фуркетът, който Джана Уотсън носеше в косата си!
— Все пак това обезщетение не е малко — доволно каза той, прибирайки украшението в джоба си. — Интересно каква е цената му. Надявам се да не е малка. Вярно, че ме отблъснаха, но жените обичат да ги молиш и да им се кланяш. Изглежда, ще имам работа с много упорита жена, но съм сигурен, че съм й направил впечатление. След по-продължителна обсада и тази крепост ще падне. Утре ще намеря отново начин да поговоря с нея и да я умилостивя. Това е пътят към парите й!
Той закрачи бързо към скритата на брега лодка. Мислено вече си представяше как ще последва тази красива жена в Чикаго и накрая тя ще отстъпи пред силата на страстта му.
Когато се наведе да отблъсне лодката от брега, от джоба му изпадна някакъв лист. В този миг в главата му се роди една идея.
— Точно така! — възхити се от себе си той. — Няма начин тя да не ми повярва. Лека нощ и сладък сън, скъпа моя! Довиждане до утре!
Маркизът влезе в лодката и загреба енергично с веслата.
>Нова жертва
На другата сутрин във вилата на семейство Уотсън кипяха трескави приготовления. Слугите събираха багажа на Джана Уотсън, която имаше намерение на следващия ден да отпътува за Чикаго, където я очакваше съпругът й.
— Не си ли виждала фуркета с брилянта, Ана? — попита тя с тревога в гласа камериерката, която прибираше бижутата й.
— Не, мисис.
— Струва ми се, че вчера бях с него. Може би е опакован с останалия багаж. Дано не съм го загубила, защото няма да си го простя. Подарък е от съпруга ми.
— Сигурно сте го сложили в друга кутия, мисис. Да проверя ли?
— Не си губи времето, имаш достатъчно друга работа.
Влезе един слуга, които носеше на сребърен поднос някаква визитна картичка.
— Заповядайте, мисис. Посетителят желае да го приемете!
Джана Уотсън взе картичката, но като прочете името, написано на нея, каза строго:
— Кажи на този мъж, че днес не приемам никого!
— Той предупреди, че няма да си отиде, докато не разговаря с вас — уточни прислужникът. — Настоява да му отделите няколко минути, за да ви говори по някаква важна работа.