Този път беше успял! По-важната част от плана му беше изпълнена. Наистина за него десет хиляди долара не бяха много пари, но те щяха да му помогнат да напусне курорта и да отиде в Чикаго. А там се надяваше с хитрост да измъкне по-големи суми от тази наивна жена, за да продължи охолния си живот.
Когато влезе в стаята си, погледът му се спря върху сметката за престоя му в хотела. Едва ли беше оставена случайно на масата. Това го вбеси, защото управителят на хотела правеше това за трети път. Явно бяха започнали да се съмняват в платежоспособността му, защото дължеше на хотела над 2500 долара. Позвъни на звънеца и след малко управителят на хотела влезе в стаята. Маркизът хвърли небрежно три хиляди долара на масата и високомерно каза:
— Това е за сметката, рестото раздайте на персонала! Изпратете прислужника да събере багажа ми, защото довечера заминавам.
Управителят се поклони ниско и напусна стаята.
— Само как се учуди този глупак! — доволно си каза маркизът. — Богинята на щастието, колкото и да е своенравна, отново се смили над мен.
Беше в добро настроение, защото и близкото бъдеще се очертаваше добро, ако планът му успееше. Освен това Боб му беше съобщил от Ню Йорк, че втората му жена, Мери, живее съвсем уединено в имението си близо до Олбъни. Норт знаеше, че Мери бе получила голямо наследство, затова в главата му се зароди нов смел план, чрез който се надяваше да вкуси нещо от това голямо богатство. Самоуверената му усмивка показваше, че беше сигурен в дяволския си план.
След малко влезе слугата. Той получи нареждане да събере веднага багажа на маркиза и да купи един билет за първия параход, заминаващ за Чикаго. Още същата вечер Норт напусна Уайтхол и се отправи към милионния град, който щеше да стане арена на новите му подвизи.
Нарушеното празненство
Ирма и Юнона пристигнаха благополучно в Луисбърг. Там бързо намериха евтин хотел и в него наеха една малка стая. Тъй като бяха много изморени, Ирма реши да останат няколко дни в градчето.
Юнона се радваше, че прозорецът на стаята гледаше към пазара, защото можеше да стои на него по цял ден и да наблюдава пазаруващите хора. Както стоеше облегната на прозореца, тя попита:
— Мисис, оттатък пазара има някаква особена къща. Постоянно влизат и излизат хора. Дали няма някакво празненство? Ето и сега, тичат като луди, влизат вътре и после излизат, махат с ръце. Има нещо там, мисис!
Ирма стана от канапето и се приближи до прозореца. Зад пазара наистина се виждаше фасадата на някаква красива сграда. Пред нея имаше доста хора, които се вълнуваха от нещо. Ирма се вгледа в тълпата, но не можа да разбере причината за вълнението им.
— Юнона, ти сигурно си гладна. Хайде да отидем в гостилницата и да хапнем.
— Юнона винаги гладна — зарадва се негърката. — Много обича да яде!
Ирма се усмихна, но през главата й веднага премина мисълта, че парите им бяха на привършване.
Когато влязоха в гостилницата, тя беше празна, но масата за хранене беше сложена, което показваше, че има и други клиенти. Откъм коридора се чуха разни гласове и Ирма изпрати Юнона в стаята за слугите, защото познаваше добре американските предразсъдъци спрямо негрите. В този миг шумът отвън нарасна и в салона влязоха няколко човека. Между тях беше и управителят на хотела, придружен от съпругата си.
— Ще ви помоля за малко тишина! — извика той. — Ако продължаваме да говорим всички едновременно, няма да можем да се разберем. Хайде, разкажи какво се е случило. Тя ще дойде ли или не?
— Не, няма да дойде! — каза мъжът, към когото се бяха обърнали. — Когато й телефонирахме и настоятелно я помолихме да приеме поканата ни, тя отвърна, че няма желание. След това се извини, че е болна, а последния път не даде никакво обяснение.
— Това е голяма беда! — изохка жената на управителя. — Благотворителното празненство може да се провали.
— Така е — потвърди мъжът. — Концертът е немислим без нея.
— И какво мисли комитетът за това? — попита управителят.
— Че концертът трябва да се отложи.
— Да се отложи няколко часа преди началото на празненството? Това е невъзможно, публиката ще недоволства!
— Но кой няма да дойде? Нищо не мога да разбера! — намеси се един от присъстващите.
— По-видните граждани тук отдавна искат да последват примера на големите градове и да направят благотворителен концерт в полза на бедните — обясни управителят. — За тази цел се създаде организационен комитет, който с много усилия успя да убеди една от прочутите певици на Съединените щати да участва в концерта. Но точно днес, в деня на концерта, тя отказва да дойде. Това е направо катастрофа!