— В този случай вината е на комитета — каза мъжът.
— Донякъде е така, затова кметът се чуди какво да направи. Ако не е съпругата му, която е много енергична жена, да се е скрил в миша дупка.
Този разговор направи впечатление на Ирма. Хрумна й, че тя би могла да замести певицата, която беше отказала да дойде. Но дали ще можеше да задоволи вкуса на тукашната публика? Щеше ли да бъде в състояние да пее пред много хора, след като толкова време не беше пяла пред публика? Тези мисли я притесняваха. От друга страна, тя помисли за бедните, които щяха да бъдат излъгани в надеждата си да получат някаква помощ, ако концертът не се състоеше. Реши, че трябва да опита, затова стана и отиде при жената на управителя. Поздрави я любезно и попита:
— Как бих могла да разговарям със съпругата на кмета?
— Със съпругата на кмета ли? Страхувам се, че сега е много заета — отвърна й тя.
— Разбирам това, но аз искам да й съобщя нещо във връзка с концерта, който трябва да се състои тази вечер — обясни кротко Ирма.
— Така ли? — учуди се жената и погледна през прозореца. — Виждате ли онзи висок господин, който минава през площада, придружен от една дама?
Ирма потвърди, като кимна с глава. — Това са кметът и съпругата му — продължи жената. — Докато сервират обяда, можете да отидете и да разговаряте с нея.
Ирма й благодари и напусна бързо ресторанта. Настигна кмета и съпругата му, които разговаряха оживено. Лицето на кмета беше червено от гняв. Виждаше се, че и съпругата му е не по-малко ядосана, но се мъчеше да го успокои.
— Не зная какво да правя — говореше кметът. — Въпросът е как да успокоя публиката, и то няколко часа преди концерта. Какво ли ще направят, като разберат истината!
— Но какво си виновен ти, че певицата е отказала няколко часа преди концерта?
— Не разбираш ли, че това никого не интересува! Аз съм организаторът на това празненство, следователно съм единственият отговорен. Ох, по-добре никога да не ми беше минавала през ума тази злополучна идея!
Съпругата му не отговори. Тя добре разбираше, че това е истината. Той продължи ядосано:
— Ти си виновна за всичко! Толкова настояваше за този концерт! Кой знае как ще свърши всичко това?
— Извинете ме, ако ви безпокоя — звънна до спорещите приятен женски глас. — Не бихте ли ми отделили две-три минути?
Двамата съпрузи се обърнаха. Пред тях стоеше Ирма, която се бе приближила, без те да я забележат. Кметът вдигна шапка за поздрав, любувайки се на красивото лице на непознатата.
— Случайно научих за затруднението, в което се намирате — каза Ирма предпазливо. — Аз съм певица. Може би бих могла да заместя певицата, която ви е отказала да дойде?
Съпругата на кмета я изгледа недоверчиво и бързо попита:
— Певица ли сте по професия? Как се казвате?
— Не бих желала да се знае името ми. Пяла съм във Филаделфия пред отбрано общество, затова мисля, че ще мога да задоволя вашия вкус.
— Дамата, която за нещастие ни отказа, е първокласна певица. Публиката я познава и я очаква с голямо нетърпение. Смятате ли, че ще можете да я заместите достойно? — изгледа я недоверчиво съпругата на кмета.
Ирма не отговори. Кметът дръпна жена си встрани и й каза:
— За бога, нека да опитаме. Важното е да пее горе-долу прилично. Освен това е красива и външният й вид ще отвлече вниманието на публиката. Направи поне един опит!
Жената кимна с глава и се обърна към Ирма.
— Добре, приемаме предложението ви! Но позволете ми да ви попитам имате ли подходящ тоалет?
— Не съм очаквала, че ще трябва да пея, затова не съм много подготвена — смутено каза Ирма.
— Това няма значение — каза невъзмутимо жената. — Ще ви изпратя една рокля и шивачка, която да я преправи. Къде живеете?
— Тук, в хотела.
— Благодаря ви! Най-късно след час шивачката ще бъде при вас с роклята.
Ирма се поклони леко и си тръгна, а кметицата каза на съпруга си:
— Изпълних желанието ти, но дали няма да се изложим тази вечер? Може да е някоя непрокопсаница, щом живее в хотела. И да е пяла някакви песни пред общество, което според нея е изискано. А сега си въобразява, че може да замести такава известна певица.