— Нищо не можем да направим. И аз мисля, че ще се изложим, но главното е да се състои концертът. Ако пее лошо, негодуванието на публиката ще се излее първо върху нея, а след това върху нас.
— Но представяш ли си, че ще станеш за смях, ако тя наистина не може да пее?
— Пак ти казвам: главното е, че е красива. Така че, ако не бъде задоволен слухът на публиката, ще се насладят поне очите й.
Съпругата му го изгледа ревниво и каза ядосано:
— Какво пък толкова хубаво виждаш в нея? На мен не ми трябва красавица, а певица. Аз си умивам ръцете, изборът е твой.
„Наистина е така! За първи път и ти да изпълниш мое желание!“ — каза си наум кметът, но не посмя да отвори уста.
— Сега се прибирам, за да изпратя рокля на тази чужденка — продължи жена му, — а ти иди и дай необходимите нареждания за довечера.
Кметът се отправи с широки крачки към залата, където щеше да се състои концертът. Един слуга тъкмо разлепваше някакво съобщение, а до него стояха членовете на комитета с недоволен вид.
— Стойте, не залепвайте това съобщение! — тичешком се приближи кметът. — Нося ви една добра новина: концертът ще се състои!
— Нима певицата е решила да дойде? — запитаха едновременно няколко човека.
— Не, няма да дойде! Ще я замести друга певица, преди малко говорих с нея.
— Как се казва?
— Не мога да ви кажа, защото тя не желае да се съобщава името й. Мога само да ви кажа, че е изключително красива жена!
— Кмете, внимавай да не те чуе жена ти! — предупреди го на шега един от мъжете.
— Щастлив съм, че концертът ще се състои! — радостно заяви кметът, без да обръща внимание на забележката. — Ще ви помоля да бъдете точни довечера.
— Не се безпокойте! Точно в седем часа всички ще бъдем тук — увериха го членовете на организационния комитет.
Мъжете бързо се сбогуваха, защото горяха от нетърпение да съобщят по домовете си, че известната певица ще бъде заместена от някаква непозната чужденка.
Благотворителният концерт
В седем часа няколко члена на комитета дойдоха в хотела. Ирма беше наметнала мантията си, за да бъде готова за излизане. Тя отказа файтона, който й предложиха, защото залата беше на стотина крачки от хотела, и последвана от Юнона, прекоси мълчаливо площада, придружена от представителите на комитета. Имаше още половин час до концерта, затова и предложиха една малка стая, в която да изчака началото му.
Сърцето на Ирма биеше неспокойно. Тя разбираше, че трябва да пее пред публика, очакваща среща с именита певица. Започваше да се притеснява дали ще успее да спечели симпатиите на публиката. Само мисълта, че всичко, което правеше, беше за бедните, й даваше сила и вяра, че ще може да се справи. В стаята беше доста топло и тя свали от раменете си мантията.
— О, мисис много красива! — извика негърката. — Юнона не може да се насити да гледа мисис.
Ирма наистина беше прекрасна. Зелената копринена рокля обгръщаше изваяното й тяло. Ако някой я срещнеше на морския бряг, би помислил, че е нимфа, излязла от морските дълбини. Аристократичните й ръце и лебедовата шия бяха открити и без никакви скъпоценности. Едва ли някой би забелязал тяхната липса, защото тя самата беше едно рядко бижу. Красивото лице, големите тъжни очи, великолепното тяло биха привлекли всеки.
— Не ме гледай така, Юнона! — помоли тя негърката.
— Мисис казва да не гледа, но Юнона не може. Юнона иска гледа постоянно мисис. О, мисис много красива! — плесна възхитено с ръце черното момиче.
Отвън, в коридора, вече се бяха събрали членовете на организационния комитет и разговаряха помежду си.
— Кажете ми наистина ли е толкова красива, както казва кметът? — питаше един от тях.
— Имаше качулка на главата и не можеше добре да се види лицето й, но и това, което успях да видя, показваше, че е доста красива.
— Дали да погледнем през ключалката на вратата и да се убедим? — предложи друг.
— О, аз вече опитах, но ключът е в бравата и нищо не се вижда.
— Щом е така, не ни остава друго, освен да чакаме. Нали ще трябва да излезе от стаята, за да отиде на сцената!
— А кога ще дойде нейният ред? — попита нетърпеливо някой.
— Най-напред ще пее мистър И., след това ще има изпълнение на цигулка, после дует на сестрите Л., след това ще пее хорът и най-накрая — тази чужденка.