— Сигурен съм, че ще се изложи!
— Откъде сте толкова сигурен? — запитаха едновременно няколко гласа.
— Вярвате ли, че една прочута певица би живяла в този малък хотел. Кой знае откъде идва, а и никой не е наясно певица ли е изобщо или не. Според нейните думи е пяла някъде в източните щати, неизвестно пред каква публика. Така че според мен не бива да очакваме много от нея!
В този миг започнаха да пристигат файтоните на по-видните жители на градчето. Концертната зала беше препълнена със слушатели. Името на прочутата певица беше привлякло много хора от Луисбърг и околностите му. Всички те бяха платили високите цени на билетите със съзнанието, че съчетават полезното с приятното. Слухът, че звездата все още не беше пристигнала, се разнесе с бързината на мълния и причини голямо недоволство от комитета. Но хората бяха и любопитни да чуят как пее чужденката, която трябваше да замести известната певица.
Първоначалният ентусиазъм на кмета беше спаднал. И него го тревожеше каква ще бъде реакцията на публиката. Като погледна още веднъж часовника си, той даде знак да започне концертът. Музикантите изсвириха една увертюра, но тя не привлече особено вниманието на зрителите. В залата беше шумно, а това не предвещаваше нищо добро за кмета, който от напрежение беше плувнал в пот. Съпругата докосна треперещата му ръка и прошепна:
— Стегни се малко, какво си се разтреперил! Излагаш се пред хората.
— Ти не разбираш ли — отвърна той, — че ако чужденката не им хареса, всичко ще се стовари на моята глава?
— Не мисли сега за това — успокояваше го жена му. — Няма да ти отрежат главата!
След увертюрата започна изпълнението на цигуларя. Младият човек беше посредствен музикант, но от известно семейство и публиката остана спокойна. А и той нямаше някакви големи претенции по отношение на способностите си. Докато аплодираше края на изпълнението му, публиката коментираше непознатата певица.
— Но откъде е тя? Дали може да пее поне сносно?
Тези въпроси се чуваха отвсякъде, без да има кой да им отговори.
Отново настана тишина, защото на сцената излязоха две млади жени. Ако изпълнението на цигуларя беше посредствено, то техния дует заслужаваше само съжаление, защото пееха доста фалшиво. Но публиката се отнесе благосклонно и към тях, все пак и те бяха от известна фамилия.
След тяхното изпълнение имаше кратка пауза, в която кметът трябваше да произнесе реч и да съобщи за отсъствието на известната певица. Той отиде при един свой приятел, който също беше член на комитета, и го помоли:
— Направи ми удоволствието да подготвиш публиката за промяната в програмата! Аз не мога и две думи да кажа, нещо ми се е схванало гърлото.
— Съжалявам, но не желая да съдят мен заради твоите грешки. Търси начин да излезеш от това неприятно положение, вместо да хитруваш.
Другите членове на комитета се приближиха и един от тях се обърна към кмета:
— Хайде, мистър, качете се на сцената и говорете на публиката!
С тяхна помощ, примрял от страх, кметът се изкачи на сцената.
— Уважаеми съграждани! — замънка той. — Съжалявам, но трябва да ви съобщя нещо неприятно. Непредвидени обстоятелства попречиха на прочутата певица Б. да участва в благотворителния ни концерт.
В залата се възцари мъртва тишина. Кметът изтри потта от челото си и продължи:
— Една певица, която случайно се намира в нашия град, благоволи да замести мис Б. Но тъй като времето за подготовка беше кратко, моля да проявите снизхождение към нея и да мислите повече за благотворителната цел на този концерт.
Кметът се поклони и напусна сцената. Вярваше, че най-тежката част от неговата задача е изпълнена. Но публиката зашумя още повече, коментирайки изказването му. Чуваха се различни мнения от всички страни:
— Хубава изненада! Кой я знае как е попаднала тук!
— Каква певица е, щом живее в третокласен хотел! Би трябвало да освиркаме и кмета, и нея!
— Какво ще правим с венците, подготвени за певицата Б.? — попита една дама, която беше направила огромен венец и не искаше да го дава на някаква неизвестна певица.
— От листата ще направим една салата за кмета! — присмя се някой.
Раздразнени от това, че няма да видят известната певица, зрителите се настроиха враждебно към Ирма. Членовете на комитета отново наобиколиха кмета.
— Мистър, време е певицата да излезе пред публиката! Кой ще я изведе?