— Аз ще отида! — въздъхна кметът и тръгна към стаята на Ирма с походката на човек, когото са осъдили на смърт.
В стаята си Ирма вече съжаляваше, че бе приела да пее на този концерт. Притесненията, ще я харесат или не, не излизаха от главата й и тя с трепет очакваше да я повикат на сцената.
Някой почука на вратата. Юнона отвори и кметът застана пред Ирма.
— Извинявам се, че ви безпокоя, но вече е време да излезете на сцената!
И той подаде учтиво ръка на Ирма.
Членовете на комитета, които ги посрещнаха, останаха поразени от красотата на Ирма. Кметът беше удовлетворен от тяхната реакция и гордо изведе Ирма на сцената, след което отново се върна зад завесите.
Тя остана сама пред публиката. Шумът в залата стихна, чуваше се само шепот на възхита:
— Но това е божествена хубост!
— Същинска богиня!
Пианото отрони първите тонове. Ирма запя малко несигурно, но постепенно самочувствието й се възвърна. Кристалночистият й глас изпълни залата. Публиката заслуша внимателно тъжната песен на непознатата певица. Ирма пееше, притворила очи. Гласът й се издигаше високо, изведнъж падаше ниско долу, раздиран от тъжни тонове, след това отново зазвучаваше като мощна стихия, повличаща всичко след себе си.
Когато свърши първата песен, тишина остана да властва в салона. Ирма се поклони и кметът излезе да я изведе.
Изведнъж всеобщо въодушевление обхвана публиката. Избухна буря от аплодисменти, каквито не бяха чувани в тази зала. Лицето на кмета сияеше от доволство. След изживяния страх, този миг беше един от най-щастливите в живота му.
Залата замлъкна отново, защото Ирма се появи на сцената за втората песен. Игривата увертюра повдигна настроението на публиката, а забележителният глас на красивата певица покоряваше сърцата на всички. Със своето изпълнение тя беше надминала звездата, отнесла се така недостойно към хората от градчето. Публиката прехласната гледаше и слушаше Ирма. Още малко — и всички биха се хвърлили на сцената, за да й изразят възхищението си. Взрив от аплодисменти и викове „Браво!“ изпълниха залата и след втората песен.
Между ценителите на музикалното изкуство, седнали на първите редове, беше и един от най-известните критици на Америка, който се ползваше от правото да дава оценка от последна инстанция, но за съжаление трудно можеше да бъде удовлетворен от някой изпълнител. Стоящите около него поискаха мнението му за певицата.
— Доволен съм — отвърна важно старецът.
Думите му веднага направиха впечатление, защото всички знаеха, че той рядко одобряваше нещо.
Лавровите венци отново бяха донесени и поднесени на Ирма. От стеснение страните й пламнаха като божури. Очите й блестяха от щастие, защото от всички страни й подаваха букети и кошници с цветя. Ирма не можеше да повярва, че е спечелила до такава степен уважението на публиката.
В това време членовете на комитета бяха заобиколили кмета и говореха един през друг:
— Гледай го старата лисица! Преструваше се, че трепери от страх, а през цялото време е знаел, че е довел първокласна певица. Казвай: как се казва тя, откъде е?
Но кметът само се усмихваше и мълчеше. Все пак след малко отговори весело:
— Бога ми, не зная коя е! Тя не иска да си каже името.
Ирма пък беше заобиколена от ценителите на музикалното изкуство. Те всичките й изказваха възхищението си.
Мъжете от организационния комитет полагаха всички усилия да получат някакви сведения за Ирма. Един от тях се сети:
— С нея има някаква негърка. Да отидем и да я разпитаме.
— Тази идея наистина не е лоша — съгласиха се останалите и тръгнаха към стаята на Ирма.
Юнона спокойно очакваше господарката си, когато изведнъж вратата се отвори и мъжете нахлуха вътре.
— Кажи ни, момиче, откъде е господарката ти, как се казва?
— Ето, вземи тези пари да се почерпиш! — опитваха се да я подкупят те.
Юнона невъзмутимо прибра парите в джоба си и после попита наивно:
— Какво иска маса да знае?
— Да ни кажеш коя е господарката ти! — в един глас извикаха членовете на комитета.
— О, това голяма тайна, Юнона не може да каже! Но господарката пяла много… във всички големи градове… пред графове и принцове!
Мъжете разтвориха широко очи. След кратка пауза един от тях продума дълбокомислено: