— Всичко е ясно! Тя пътува инкогнито, затова се е настанила в третокласен хотел.
След това отново дадоха пари на Юнона и я попитаха:
— Къде е пяла напоследък господарката ти?
— О, тя била в Ню Йорк, после Филаделфия, Нови Орлеан, Сейнт Луис — излъга негърката.
— Изглежда е някоя много известна певица, но ние ще научим всичко за нея! — заключи един от мъжете и се обърна към Юнона. — Ела с нас, за да прибереш венците и цветята, които господарката ти получи.
Юнона ги последва, сияеща от щастие. Дори няколко човека й помогнаха да пренесе цветята в стаята на Ирма, като не преставаха да я отрупват с въпроси. Но Юнона беше достатъчно хитра, за да не се хване на въдицата им. Само прибираше парите, които й даваха, и обясняваше с намеци колко велика певица е господарката й и колко щастливи трябва да бъдат те, че е приела да пее в такова малко градче.
Възбудата в залата не намаляваше. Ирма изведнъж беше станала център на кръг от ценители на изкуството, както и на други, които не разбираха толкова от музика, но разбираха от красота. Всички те се надпреварваха да й изкажат възхищението си от нейния глас.
Като видя съпругата си, кметът веднага отиде при нея.
— Е, какво ще кажеш за моя избор? — попита той самодоволно.
— Не забравяй, че изборът беше мой! — възрази остро тя.
— Добре, така да бъде! — съгласи се веднага той. — Важното е, че публиката не остана излъгана в очакванията си.
— Дори бих казала, че певицата надмина очакванията им.
— Все пак ми е интересно да разбера коя е тя!
— Защо? Напротив, тази неизвестност я прави още по-интересна — прецени жена му.
— Имаш право! — одобри идеята й кметът.
Триумфът на певицата
Най-после страстите позатихнаха и концертът можеше да завърши. Публиката обаче малко се интересуваше от другите артисти, очите на всички бяха отправени към красивата певица, която разговаряше с кмета и съпругата му.
Официалната програма беше свършила, но зрителите, завърнали се по местата си след бурните аплодисменти към Ирма, сякаш очакваха нещо.
Кметът прошепна нещо на Ирма, тя кимна утвърдително и кметът с грейнало от радост лице се обърна към публиката:
— Скъпи съграждани! След моята настоятелна молба нашата гостенка благоволи да изпее още една песен. От името на всички нас й благодаря за този жест!
Бурни аплодисменти и възгласи потвърдиха думите на кмета. Този път нищо не притесняваше Ирма. Тя беше щастлива от топлия прием на публиката и запя една тъжна песен. В нея изля болката от загубата на детето си, от страданията, които и беше поднесла съдбата. Тъгата, която бликаше от изстрадалото й сърце, заля публиката и я прикова по местата. Никой не помръдваше. Всички бяха вперили очи в певицата и в много от тези очи блестяха сълзи.
Като завърши песента с едно трогателно кресчендо, Ирма се остави на бурята от аплодисменти, които заляха залата. Тя не можеше да познае тази хладнокръвна, спокойна публика, пред която бе застанала със страх само преди половин час. Не беше очаквала, че песните, които изпя, ще имат такова въздействие. Много от тях се втурнаха към сцената и само намесата на кмета спаси Ирма от ентусиазираната публика.
Първенците на града бяха предвидили след концерта малък прием и кметът с грейнало от радост лице поведе Ирма към залата, в която щеше да се състои тържеството. След тях вървяха и другите поканени, които естествено бяха от висшите среди на градчето.
Ирма беше настанена на почетно място, украсено с цветя. Кметът и съпругата му седнаха до нея. Известният критик беше поставен отляво на певицата. Старецът я наблюдаваше с любопитство и съжаляваше, че никога досега не бе слушал тази знаменитост, която сигурно имаше сериозни причини да пази в тайна името си. Възхитен от пеенето й, той не се въздържа дълго и я заговори:
— Поднасям ви моите възхищения! Вие ни доставихте истинска наслада. Трябва да ви призная, че от първата песен бях изненадан, втората ме заинтересува, а третата направо ме плени. Това е наистина много за мен, защото аз, меко казано, съм доста претенциозен.
Ирма се изчерви и наведе красивата си глава, благодарейки с такава мила усмивка, че старецът беше трогнат до дъното на сърцето си.
— Стойка на богиня, лице на ангел и този божествен глас — прошепна с удоволствие критикът. — Трябва да внимавам птичката да не изхвръкне.
Старият мъж почувства непреодолимо влечение към красивата си съседка и той, от устата, на когото много рядко се чуваха похвални думи, започна да гали хубавата жена с думи и погледи.