Ирма се усмихна тъжно.
— Моля ви, избавете ме от този отговор. Повтарям, че не съм певица по професия. Радвам се само, че можах да ви бъда полезна с моите скромни възможности.
Съпругата на кмета не беше чувствителна натура, но жертвата и предаността на тази жена я трогнаха.
— Ще постоите ли още известно време в този град? — попита тя.
— След няколко дни ще замина надалече — отговори певицата.
— Тогава изпълнете ми поне една молба. Много ви моля до деня на тръгването си да останете наша гостенка.
Ирма прие с благодарност поканата и отиде при Юнона, а съпругата на кмета се върна с кутийката в залата.
Негърката беше в съседната стая и изръмжа от радост като видя своята господарка.
Ирма разказа на черното момиче за успехите си през деня.
— Юнона е много благодарна — отговори негърката. — Всички хора идват при Юнона и питат коя е тази мисис. Юнона им разказа разни неща. И сложи в джоба много пари за почерпка. Сега Юнона много богата.
Тя бръкна в джоба си и раздрънка парите, които бяха вътре.
— Вижда се, че добре си лъгала хората с хубави приказки — каза Ирма усмихната.
— Разбира се, разказах им много! Какво ли не! Юнона им каза, че мисис принцеса! Само че предрешена. Всички вярват, каквото казва Юнона. Те питат постоянно и дават за почерпка. Това много хубаво!
Певицата се върна в залата, където я очакваха с голямо нетърпение.
След като покани всички да седнат, съпругата на кмета стана и каза:
— Като председателка на дамския комитет трябва да поднеса на нашата уважаема певица нашите искрени благодарности. Почетният подарък от 5000 долара, който бе й поднесен и предложен от името на комитета, тя отстъпи доброволно на бедните от град Луисбърг. Колкото хубав и чист бе гласът й, толкова благородни, великодушни и чисти са нейните чувства. Подаръкът, за който й благодаря от името на дамския комитет, предавам на благотворителната комисия и поканвам уважаемите присъстващи да извикат заедно с мен в чест на щедрата дарителка едно дружно и прочувствено „Да живее!“.
Невъзможно е да се опишат аплодисментите, които последваха тези думи, казани от съпругата на кмета. Гостите заобиколиха певицата. Кметът с големи усилия можа да я спаси да не бъде отегчавана повече от любопитните. Благотворителната комисия, която също присъстваше, остана много учудена от подаръка и благодари сърдечно на певицата от името на бедните.
— Поканих я — пошепна кметицата на мъжа си. — Ще остане няколко дни у нас.
Кметът едва се въздържа да не извика от радост.
— Стаите за гости разчистени ли са? — попита той.
— Разбира се — отговори съпругата му. — Изпратих веднага човек у дома и заповядах всичко да бъде приготвено.
— Ние скоро ще станем от масата — каза кметът. — Не се съмнявам, че нашата звезда е много уморена.
Дойде време гостите да се разотидат. Кметът с мъка извади Ирма от кръга почитатели, които се бяха струпали около нея.
Певицата наметна бързо мантията си и се сбогува с гостите, които я бяха наобиколили, за да я канят да ги посети в домовете им.
Кметът беше ангажирал два файтона и в единия се качи Юнона с венците и букетите.
Множеството чакаше във фоайето пред залата.
Най-запалените стояха с часове, докато се покаже певицата. Избухнаха нестихващи възгласи, когато Ирма се качи във файтона с кмета и съпругата му.
Всички се трупаха около тях, за да хвърлят още един поглед на певицата. Кочияшът седеше на капрата и не знаеше накъде да потегли, тъй като конете не можеха да мръднат от хората.
— Ние ще теглим файтона! — извика един гръмлив глас. — Разпрегнете конете, момчета!
Кметът, също така разчувстван, се опитваше да успокои множеството, но всичко бе напразно. Новината за щедростта на певицата и за благородния й жест се бе разнесла със светкавична бързина.
В това време младежите разпрегнаха конете и ги изтеглиха настрани.
— Ура! Да живее! Ура! Ура! — викаше тълпата.
Файтонът потегли, движен от впрегналите се доброволно млади мъже.
— Боже, само да не ни преобърнат! — извика кметът уплашен. Улицата слизаше надолу и можеше да се случи нещастие.
Множеството заобикаляше файтона и образуваше шпалир от двете страни.
Въодушевлението не стихваше.
Най-после това лудо пътуване свърши. Файтонът влезе през отворената врата на красивата вила, в която живееше кметът.