Слугите срещнаха големи трудности при задържането на тълпата извън входната врата. Ирма бе внесена почти на ръце в къщата.
Най-после портата се затвори и хората се разпръснаха.
Ирма беше отведена от съпругата на кмета на първия етаж на вилата, където се намираха разкошно мебелираните стаи. Една от тях бе определена и наредена за нея. На Юнона бе дадена една малка стаичка и тя чакаше радостна пристигането на младата си господарка.
Съпругата на кмета се оттегли и Ирма остана сама с Юнона.
— Щастлива съм днес — каза Ирма на негърката. — Чувствам се твърде уморена от вълненията, които преживях и които ме изтощиха.
— Да, и хвалбите понякога причиняват ядове и грижи — каза негърката хитро. — Мисис трябва да отиде сега да си легне. Това легло не е като онова в гората.
— Само моите преследвачи да не разберат, че се намирам тук! — загрижена промълви Ирма.
— Не бой се, мисис! — утеши я негърката. — Юнона е тук. Тя ще пази мисис. Всякога. Мисис може да спи спокойно. Юнона е винаги при тебе и бди.
В Чикаго
— Вие ли сте наистина, уважаема мисис? Вече се бях отчаял напълно, че някога ще ви видя.
С тези думи маркиз Ролан поздрави мисис Уотсън, Джана Уотсън, която бе дошла, придружена от съпруга си, на едно празненство в централния клуб в Чикаго.
В своя бял бален костюм и розови страни младата жена изглеждаше като розова пъпка.
Тя подаде приятелски ръката си на маркиза и го попита за здравето и заниманията му.
От своя страна мисис Уотсън каза:
— Съпругът ми бе много зает. Едва сега можем да поотдъхнем малко и да изпълним обществените си задължения. Вярвам, че няма да откажете да дойдете на нашите приеми, г-н маркиз?
— Иска ли питане, уважаема мисис! Разбира се, че ще дойда, щом на мен, един нещастник, подарявате тази милост и това благоволение.
— Мълчете! Спомнете си за обещанието и елате сега да ви представя на моя съпруг.
Мистър Уотсън беше млад и много красив мъж. Неговото сериозно лице бе украсено с малка брада. Големите му и силни очи имаха остър и проницателен поглед.
— Съпругата ми вече ми е говорила за вас, г-н маркиз! — каза Уотсън, след като бе представен и леко се поклони. — Надявам се, че ще имам удоволствието да ви видя и поздравя в дома си.
— Няма да се откажа да ви поднеса моите сърдечни поздрави и да приема с признателност доброжелателната ви покана! — отговори маркизът. — Позволявате ли ми да ангажирам вашата съпруга за следващия танц?
— С удоволствие! — отговори вицегубернаторът с изискана любезност. — Аз не танцувам и съм принуден да препоръчвам на съпругата си благосклонното внимание на господата.
Маркизът отведе мисис Уотсън в залата за танци.
— Знаете ли, мадам, че се чувствам много нещастен! — пошепна той на мисис Уотсън.
— Но, г-н маркиз, вашето обещание!
— Аз държа на обещанието — съвсем друго ме прави нещастен.
— Да нямате някоя нещастна любов? — попита мисис Уотсън на шега. Виждаше се, че този въпрос не е от сърце.
— И това не е. Вие помните, струва ми се, мадам, сумата, която ми дадохте в Уайтхол.
— Ах, моля, не ми говорете за тази дребна работа — каза мисис Джана Уотсън и въздъхна облекчено, понеже изпитваше жив интерес към този красив мъж.
— Да, представете си какво е моето нещастие — продължи маркизът с престорено учудване. — Нотариусът, който е натоварен да управлява в мое отсъствие имуществата ми във Франция, ми писа, че е изразходил значителна сума за купуването на едно имение. Чрез него той е искал да увеличи доходите ми. Но днес получих друго писмо, в което ми съобщава, че е срещнал големи трудности. Следователно за мен не остава друго, освен да се върна незабавно във Франция и да уредя сам работите си.
Мисис Джана Уотсън се уплаши.
— И после ще се върнете ли пак? — попита тя, като задържа за малко дъха си.
— Това зависи от обстоятелствата. Мисля, че тази възможност не е много голяма.
Младата жена не отговори. Нейната мисъл потъна в неприятната перспектива, че вече няма да може да види маркиза.
— Моля ви да ми дадете адреса на някоя вярна приятелка — продължи маркизът, — на която да изпратя взетата от вас сума, тъй като искам да се издължа веднага след връщането ми във Франция.