Маркизът беше твърде разгневен и с разкривено лице. Той се тръшна небрежно на един стол и загледа печално пред себе си.
Настъпи мълчание. То продължи доста време. Никой не искаше да започне пръв разговора.
Най-после след дълго колебание мисис Джана Уотсън каза:
— Виждам ви, г-н маркизе, твърде сърдит. Да не ви се е случило нещо неприятно?
— Познахте. Случи ми се! — отвърна той престорено тъжен.
— Вярвам, че не е много лошо.
— Както го преценим! — отговори той студено.
— Плашите ме! Моля ви, защо не искате да ми кажете точно какво ви е сполетяло. Виждам ви много измъчен днес, от какво е това?
— Да, имате право да ме питате — възрази маркизът. — Кръвта ми ври.
Тя скочи изведнъж на крака.
— Двубой ли?
— Не. Играх… и загубих!
Джана Уотсън падна на стола си.
— Играхте ли? И се заклехте да платите с честна дума?
— Да — каза той със задавен глас. — В разстояние на двадесет и четири часа трябва да платя петдесет хиляди долара.
— Но, г-н маркиз, как сте могли да бъдете толкова безразсъден?
Той я погледна учудено.
— Няма друг изход. Аз трябва да имам тази сума, защото иначе съм загубен.
— За бога! Какво искате да правите? — извика мисис Уотсън уплашена.
— Едничкото нещо, което ми остава да направя, е да си отворя път към царството на сенките.
Тя мълчеше, но сълзите започнаха да текат по алените й бузи, а устните й се свиха в болезнени гънки.
Дали Джана Уотсън, предана на своя съпруг, можеше в този момент да укори себе си?
Дали не бе опетнила с нещо името си на честна жена? Какво се бе случило с нея?
В душата й се водеше борба.
Тя бе направила вече една съдбоносна крачка и не бе съвсем чиста пред съвестта си.
Втората крачка идваше с неотразима фаталност.
— Бих ви дала нужната сума, г-н маркизе — каза тя след дълга пауза, — но аз вече не притежавам нищо. Всичките пари, с които разполагах, дадох на вас. Ръцете ми вече са празни.
— Аз ще ви върна парите, разчитайте на кавалерската ми дума! — отвърна маркизът с убедителността на своя тон. — Направих необходимите разпореждания, в случай че не остана жив, вие да не претърпите никакви загуби.
Тя стискаше ръцете си, измъчвана от съмнения и угризения на съвестта.
— Боже! Боже! — заговори, плачейки. — Не виждам никакъв изход, никакво спасение.
Маркизът посрещна със студенина страданията на своята жертва.
— Не можете ли да получите пари от съпруга си, мадам? — попита той предпазливо.
— Това е невъзможно — промълви тя. — Ако желаете, сам се обърнете към моя съпруг. Може би ще успеете да получите от него сумата, която ви трябва! — прибави Джана, вътрешно убедена, че това е безнадеждно.
— Но това не може да стане! — отговори маркизът унесен. — Аз вече взех от мистър Уотсън близо 20 000 долара. Едно второ поискване сигурно ще бъде посрещнато с отказ от негова страна, твърде деликатен вероятно, но решителен. Именно затова напоследък идвах толкова рядко у вас.
— Уви! Ето моите предчувствия! — изпъшка нещастната жена.
— Аз бих могъл да чакам още една седмица! — извика маркизът, като извади един лист от джоба си. — Ето писмо от моя нотариус, с което ми съобщава, че дотогава ще ми изпрати 100 000 долара. Тогава ще бъда избавен от всички затруднения.
— Не може ли да се отложи изплащането на дълга ви от играта? — попита мисис Джана Уотсън.
— Невъзможно е да се отложи нито за минута повече от определеното време, защото иначе съм загубен.
И двамата замълчаха.
После маркизът каза:
— Не можете ли вие да ме снабдите с тази сума?
— Но, господи! От къде искате да я взема? — извика Джана Уотсън. — Аз вече нищо не притежавам.
— Това е много лошо! — каза замислен маркизът. — Представете си колко е критично моето положение, че трябва да си отнема сега сам живота! Казах ви вече, че съм взел за това нужните мерки. Смъртта променя и поправя много работи. В такъв случай моите заеми към вас не биха могли да бъдат изплатени и вашият съпруг ще узнае всичко.
— О, Боже! Защо ме измъчвате до смърт? — изстена нещастната жена.
Маркизът я измери с едно око.
— Не се съмнявам, че съпругът ви ще има някъде скрити пари в дома си. Сигурно. Не можете ли да потърсите, да претърсите и да ми ги дадете. Каквато и да е сума. След осем дни ще ви я върна.