— О, благодаря ви! Благодаря ви хиляди пъти! — извика маркизът. — Вие ми спасявате живота.
— Това бе един от мотивите, които ме накараха да действам — каза Джана Уотсън по-спокойно. — Но имам две условия, за да я получите.
— Ще ги изпълня, преди да ги произнесете! — каза маркизът бързо.
— Трябва да ми върнете тези 50 000 долара в срок точно от осем дни. Надявам се, че този път ще удържите думата си и ще ми донесете наистина парите в уречения час. Трябва да ви кажа с най-голямо съжаление, че отсега нататък няма да мога да ви бъда повече в услуга и че ще ми е невъзможно да ви помагам с каквато и да е сума.
Мисис Джана Уотсън се усмихна печално. Тя се безпокоеше. Мислеше за съпруга си, който не се съмняваше в нищо и нищо не подозираше. Уви! Ако бе разбрал нещо, това би я съкрушило. Тя познаваше добре съпруга си — беше внимателен човек, имаше добро сърце и обожаваше красивата си жена. Но тя знаеше също, че ако мистър Уотсън разбере за нейната постъпка, би избухнал в страшна ярост.
Маркизът прекъсна мислите й.
— Вярвам, че сега ще мога да се оттегля, любезна мисис. Искам да отида в клуба и да изплатя дълга си. Ако мога, ще дойда утре да ви известя.
Той излезе със самодоволна усмивка на уста. Сега държеше измамената жена в ноктите си. Държеше я толкова здраво, че я накара да пожертва за него и последния долар на съпруга си. В това положение можеше вече да свали маската и да се покаже в своя истински лик пред излъганата жена, която вече предчувстваше ужасната действителност. Тя не можеше да го издаде. Страхът от съпруга й я държеше нащрек и в плен на Норт. Сега тя беше робинята, която му даде толкова много от желаните съкровища и те му осигуриха живот, пълен с удоволствия. Джана Уотсън беше поредната жертва, която той щеше да захвърли безмилостно, след като я изцеди съвсем, и след това нямаше да я погледне.
Нейното богатство, което тя му бе дала с такова доверие, отдавна вече беше разсипано. Последната й помощ идваше навреме, понеже Норт бе направил навсякъде дългове и се спасяваше от кредиторите си само чрез добре скроени лъжи и хитри извъртания.
Брошката с брилянти на мисис Донелсън отдавна вече бе стигнала в ръцете на лихварите. Норт не притежаваше вече никакви скъпоценности. Дори и конете му за яздене, които бяха много скъпи, също бяха заложени.
Маркизът прекарваше времето си в една къща с лошо име, в която пилееше големи суми за любовни срещи. Красиви, но лекомислени момичета служеха за развлечение и ограбваха посетителите, които не можеха в нищо да се усъмнят. Тези момичета пипаха много ловко.
Тук Норт беше добре познат и добре гледан, понеже харчеше много пари.
В деня, когато излезе с доларите от вилата на Джана Уотсън, той се отправи към същия този вертеп.
Когато влезе, маркизът беше поздравен с радостни викове от цяло ято необуздани момичета.
— Ах… маркизът! Бързо! Колко бутилки шампанско можем да получим?
— Мисля, че днес аз ще бъда вашата дама. Нали мога да се надявам на тази чест, г-н маркиз? — каза едно от момичетата.
Мъжът отблъсна групата от момичетата, които се трупаха около него, и се отправи към залата за игра.
Изведнъж той се почувства уловен от две меки ръце. Обърна се чевръсто и видя една девойка със светли очи и пленително лице.
Красивото момиче притегли маркиза към себе си.
— Имаш още доста време до играта. Сега искам да принадлежиш на мен! — каза тя. — Защо отдавна не си идвал тук? Тъкмо бях решила да си взема друг любовник!
Той я погали по пламналите бузи.
— Не бъди толкова нетърпелива! Тези дни имах много работа и ми беше невъзможно да дойда при тебе.
— Вземи и мен на надбягванията — каза момичето галено. — Утре е последният ден. Вземи ме със себе си. Тоалетът ми е изряден. Няма да те посрамя.
— Добре! — каза маркизът. — Утре ще те взема, но гледай да не се облечеш много предизвикателно. Не трябва да дразним хората. Сега ме остави! Отивам в залата за игра.
Момичето плесна радостно с ръце и се отдалечи.
Маркизът нямаше успех в играта. Късно вечерта, когато се върна с разпалена глава и възбуден в квартирата си, той бе загубил по-голямата част от сумата, която му беше дала мисис Уотсън.
Демон в човешки образ
Изминала бе една седмица от дните, когато се развиха тези събития.
Маркизът още не бе ходил в жилището на Уотсън. Той бе изпратил визитна картичка, с която се извиняваше за отсъствието си под предлог, че е неразположен. Мисис Уотсън бе бледа като листата на перуника и ходеше за голямо удивление на слугите като обезумяла из целия дом.