Маркизът се вбеси — неговата жертва проявяваше неочаквана съпротива. Той я изгледа с убийствен поглед.
Мисис Джана Уотсън се бе облегнала на вратата, лицето й се беше изменило напълно. Красивите й очи бяха загубили своя блясък и като че ли бяха угаснали.
— И така, значи вие искате вашият съпруг да узнае всичко, така ли? — попита тихо маркизът.
Измъчена, жената трепна.
— Не мога да ви въздържа от това — щом искате, направете го! — каза тя. — Може би тогава на моите страдания ще се сложи край.
Маркизът хвърли гневен поглед към нея.
Не, това не трябва да се случи. Той искаше да запази още своята сила и влияние — тя трябваше да му дава пари.
Добре щеше да бъде да я остави на мира и да дойде на другия ден да вземе парите. В такъв случай тя имаше достатъчно време да размисли добре и да отстъпи още веднъж. И после постоянно да я използва, докато не й остане нищо.
Дали Норт не се беше излъгал? Беше ли мистър Уотсън наистина толкова богат, колкото го считаше обществото? Това маркизът искаше да знае с положителност.
— Може би аз постъпих несправедливо към вас, мисис! — каза той с ирония. — Може би средствата на вашия съпруг вече са се изчерпали! В такъв случай на мен няма да ми е трудно да ви заплатя всичко.
Хитростта му бе твърде прибързана, но мисис Уотсън се намираше в толкова лошо състояние и бе толкова разстроена, че не забеляза нищо друго, освен насмешката в очите му, която нарани дълбоко сърцето й.
— Лъжете се, г-н маркиз — каза тя студено. — Моят съпруг е твърде богат. Но аз ви се заклевам, че няма да взема повече нито цент от неговите пари.
— Значи вие сте взели сумата от 50 000 долара от парите на вашия съпруг! — извика радостно маркизът.
Младата жена се изплаши. Без да иска, тя се беше издала. Развълнува се много. Обхвана я силен гняв. Приближи се с поглед, изпълнен с омраза, до демона в човешки образ, който бе гледал хладнокръвно нейното отчаяние.
— Не съм длъжна да давам сметка за постъпките си нито на вас, нито на някой друг, г-н маркиз! — каза тя с достойнство.
— И въпреки това? — добави той с ирония.
— Не! — извика тя. — Не искам да отстъпвам вече под никакъв предлог на желанията ви, защото вашите обноски не подхождат на един истински кавалер. Вие престъпихте клетвата си, нарушихте честната си дума. Сега вече загубихте и моето доверие. Аз не мога вече да ви вярвам. Вие сте един безчестен човек.
Маркизът се изправи и тръгна към нея.
— Не смейте да ме докосвате! — извика тя, като протегна ръка към шнура на звънеца. — Искате да повикам слугите ли?
— Няма да го направите! — каза Норт с гневен поглед.
— Излезте! — изрече бързо тя. — Оставете ме! Вие злоупотребихте с моето доверие! Разбихте спокойствието и щастието на моя брак. Аз пожертвах всичко, което притежавах, за вас…
Гласът й се задави.
Очите на маркиза блестяха демонски. Той мислеше, че неговата жертва вече е готова да отстъпи.
— Но изпълнете последното ми желание! — предложи той пак.
— Никога! — извика мисис Уотсън. — Това, което казах, остава. То е невъзвратимо. Не се мъчете напразно да ме разубеждавате, защото няма да получите нищо, нито цент.
— Въпреки всичко пак ще ми дадете, красива госпожо! Довечера в девет часа ще бъда пак тук и се надявам, че ще намеря приготвени тези 100 000 долара, които са ми необходими. В противен случай вие самата ще бъдете причина за това, което ще последва.
Маркизът взе шапката си и се отправи към вратата.
— И така, довечера в девет часа! Моля, милостива мисис, не забравяйте!
Тя не му отговори, дори не го погледна, докато той напускаше стаята. Силна болка разтърси нежното й тяло. Сега разбираше, че бе попаднала в ноктите на демон в човешки образ, от когото не можеше вече да се избави. Демон, който я измъчваше денем и нощем без милост и който напрягаше всички свои сили, за да я унищожи напълно.
Къде ли можеше да намери спасение от заплетеното положение, в което той я бе поставил.
Никъде! Тя беше загубена!
Ако съпругът й забележеше липсата на тези 50 000 долара?
Тя скочи като ужилена при тази мисъл и едва не извика от страх. Трябваше да намери тази сума и да я върне на мястото й, така че съпругът й да не узнае, че жена му го бе ограбила, и то заради един авантюрист!
Мисис Уотсън се сети за родителите си, които живееха в Мемфис. Дойде й наум да им пише и да им поиска тези пари.