Беше убедена, че баща й ще й изпрати желаната сума, която бе незначителна за неговото състояние. Боеше се обаче, че той ще иска от нея обяснение защо са и тези пари.
След това й хрумна друго. В Чикаго живееше един неин чичо, който я обичаше твърде много. Старецът бе вдовец и нямаше деца. Той бе много богат и това богатство тя трябваше да наследи един ден.
Джана реши да отиде при него и да му опише положението, в което се намира. Тя знаеше, че чичо й ще й даде веднага тази сума и ще запази дълбоко мълчание по случката.
Мисис Уотсън мислеше да сложи парите веднага в касата на съпруга си и след това да стане недостижима за маркиза, да не го приема повече вкъщи.
Ако работите достигнеха до крайност и нежелателен развой, тя трябваше да предпочете смъртта пред срама. Съпругът й не трябваше нищо да узнае и нямаше да узнае, защото и самият маркиз беше принуден да мълчи.
Горчиви сълзи потекоха от красивите и очи. Тя с мъка си спомни миналите хубави времена, щастливите дни и с тревога ги сравняваше със сегашните си преживявания, от които не намираше и не виждаше изход.
Когато гувернантката й, една доверена жена, влезе в салона, намери своята господарка простряна на канапето. Тя употреби много усилия, докато възвърне самообладанието на бедната мисис Уотсън.
Грях и покаяние
— Имам да ви съобщя една новина, милостива госпожо — каза гувернантката, гледайки тъжно в очите нещастната си господарка, която плачеше неутешимо.
— Какво искаш да ми кажеш, Бети? — попита мисис Джана Уотсън със слаб изнемощял глас.
— Миналия ден ми бяхте заповядали да науча нещо за маркиза — отговори гувернантката. — Сега знам много неща и мога да ви дам за него доста сведения. Но мислите ли, че сте достатъчно твърда, за да изслушате моя разказ.
— Да, да, искам да зная всичко, всичко! — извика горката жена, като стана бързо.
— Първо, портиерът на къщата, в която живее маркизът, може да ви увери, че никога никакво писмо не е пристигало от Франция на адреса на маркиза.
— Уви! Аз предчувствах това! Усъмних се! — въздъхна тежко мисис Уотсън. — Разказвай по-нататък!
— После говорят, че маркизът бил голям прахосник. Играел на комар с големи суми и при това нямал късмет в играта. Поддържал връзки с много леки жени. Имал и една постоянна метреса. Онзи ден бил забелязан с нея на конните надбягвания.
Страдащата жена покри лицето си с ръка. После събра силите си и каза:
— Донеси мастилницата, перо и хартия!
Жената бързо изпълни нареждането.
Джана Уотсън седна на масата и написа бързо и нервно следното писмо:
„Господине!
Вие отровихте моя млад живот. Унищожихте моето щастие. Нарушихте покоя на моята душа, направихте ме нещастна завинаги.
Току-що научих това, което трябваше да зная, за да разбера що за човек сте били.
Сега вече зная кой сте и че сте ме лъгали най-нагло още от първата минута на нашето познанство.
Отказвам се от парите, които ви дадох, за да удовлетворите порочната си страст. Ще върна на моя съпруг ония 50 000 долара, но ви забранявам отсега нататък да прекрачвате прага на моето жилище.
Спомнете си честната дума, която ми дадохте и която вие безсрамно нарушихте. Вие злоупотребихте с доверието, което ви гласувах. Вие ме излъгахте и ме изкушихте така, че ме накарахте да ви дам всичко, дори и моята съпружеска чест. Дълбоко съжалявам за всичко и особено за тази моя постъпка. Съжалявам, че вие ловко ме увлякохте, за да я направя. Ще се опитам обаче да поправя греха си чрез едно голямо покаяние, което ще извърша заради съпруга си. Ще избягвам светските удоволствия, за да изплатя прегрешенията, които сторих.
Ако съпругът ми узнае моята вина, тогава ще сложа край на живота си, за да бъда спасена завинаги от тези безконечни мъки, които вие ми причинихте, и ще намеря в гроба толкова желания сега покой.
Вас обаче, демон в човешки образ, един ден ще ви постигне проклятието на една нещастна жена, на която вие отнехте всичко. Моето проклятие ще ви последва до най-отдалечените краища на земята, то ще ви оглуши в оня момент, когато дойде краят на вашия живот, то ще ви смаже и ще бъде един тежък камък и една тежка присъда на върховния съдия, като оправдае мене и осъди вас — един подлец!
Джана Уотсън“.
Младата жена сложи писмото в един плик и го даде на гувернантката си, като каза: