Тя изпищя и падна на канапето. Уотсън я улови и я вдигна.
— Отговаряй! — извика той. — Ти ли писа това писмо?
— Прости ми! — промълви тя. — Всичко ще ти разкажа.
— Значи е истина! — избухна той. — Безобразна жена.
— Послушай ме! — замоли се Джана. — Накажи ме, изгони ме от дома си, убий ме! Ще претърпя всичко, но те моля да ме изслушаш!
— Не искам да чуя нищо! — извика Уотсън гневно. — Всичко е ясно, то е написано тук, върху листа. Уви, аз, нещастникът… Ти ли си жената, която ми се закле пред светия олтар във вечна любов и вярност? — говореше той, обладан от отчаяние и лудо настървение. — Аз те обичах, обожавах те! И за благодарност на всичко това ти ми изневери с един безчестен мъж, с един подлец, на когото си давала и пари, крадени от твоя излъган съпруг.
Тя се сниши над канапето, очакваща неговия удар.
— Нещастнице! — извика мъжът рязко. — Приготви се да умреш. Малко е за това, което си извършила. Би трябвало да изплащаш греховете си в безкрайни мъки.
— Заслужавам смъртта си — промълви тя. — Но преди да ме убиеш, изслушай ме!
— Не! — извика той. — Не бих могъл да ти повярвам. Ти ме измами, подигра се с мен. Как мога сега да ти вярвам? Не мога. Ти си изгубена жена.
— Имай милост, остави ме да говоря! — молеше Джана отчаяно съпруга си. — Обичала съм те винаги, но сгреших, станах жертва на един страшен мерзавец! Изпълни последното ми желание!
— Не искам! — изрева мъжът разярен. — Никаква прошка не може да има за тебе вече. Ти ме измами, ти ми изневери, сега умри.
Гръм разтърси стаята, чу се писък… Куршумът беше улучил в гърдите нещастната жена.
— Прости ми — молеше се умиращата, — за да мога да умра спокойно… Прости ми! Господи! Господи!
— Не! Не! — извика той диво. — Проклинам те! Ще изтръгна от сърцето си напълно твоя образ. Иди при любовника си, който ще те последва скоро.
— Аз никога не съм го обичала! — отговори жената с отслабнал глас. — Той злоупотреби с мен чрез една демонична сила, срещу която не можех да се боря. Аз съм обичала само тебе, само теб ще любя и отвъд, в гроба.
Трепет премина по челото й. Това бе последният гърч на живота.
— Джана! — извика сега Джеймс Уотсън. — Джана! Чуваш ли? Прощавам ти!
Една нежна усмивка се появи на нейните безмълвни устни.
Дали тя бе чула прошката му?
Уотсън я гледа дълго. Старата любов се запали наново в сърцето му. После целуна изстиналите й устни, които не можеха вече да му кажат нито една дума.
— Сега е ред на прелъстителя! — извика той. — Сега и подлецът ще умре.
В съседната стая всички слуги трепереха от страх. Те бяха чули гърмежа и уплашените им погледи бяха устремени към вратата, зад която се беше разиграла ужасната сцена.
— Файтонът ми! — извика Уотсън силно.
Слугите се затичаха уплашени.
След няколко минути вицегубернаторът пое към къщата на VII алея, №26.
Когато пристигна пред жилището, той скочи мигновено и се изкачи до вратата.
— Маркиз Ролан горе ли е? — извика мъжът на портиера.
— Да — отговори слугата. — Току-що се върна.
Мистър Уотсън бързо изкачи стълбата.
Пред стаята на Норт стоеше Хосе.
— Искам да говоря с господаря ти! — извика гневно вицегубернаторът и поиска да блъсне настрани метиса.
Хосе обаче се изправи пред вратата.
— Нямам заповед да ви оставя да влезете! — каза той.
Мистър Уотсън извади револвера си.
— Куче, ще те застрелям! Махни се от пътя ми!
— Бягайте, г-н маркиз — извика силно Хосе, за да може да бъде чут през вратата.
Норт чуваше всичко от стаята си. Той и без това бе нащрек. Знаеше, че бе изгубен, ако Уотсън го видеше. Не му оставаше нищо друго, освен подло да избяга. Маркизът премина от стая в стая и този път успя да се отърве без възмездие.
Мистър Уотсън улови с яката си ръка Хосе и го блъсна безмилостно настрани. После се втурна с револвер в ръка в стаята, във втората, в третата, но напразно… Подлецът бе изчезнал. Той бе успял да избяга през задната стълба.
Запенен от ярост, Уотсън се върна, за да хване слугата. Но и Хосе бе успял да изчезне в малкия промеждутък от време.
Мистър Уотсън остана сам в празното жилище. Ужасни душевни терзания го измъчваха, а яростта, че не можа да хване мерзавеца, го задушаваше. Той се залюля и този силен душевно и телесно човек падна безчувствен на прага на къщата на този, който му бе отнел щастието и бе разрушил живота.