— Много съм ви признателна, мистър Моргън, но повярвайте ми, че не мога да…
— 30 000 долара на месец — каза агентът с непоколебимо спокойствие.
— Но, мистър Моргън!
— 40 000 долара! — отговори той.
— Не искам да ви дам отговор, който би приличал на отказ. Възможно е да пея още няколко пъти. Това зависи от някои обстоятелства.
— 50 000 долара — каза агентът и стана.
— Утре ще имате окончателния отговор — тя бе помислила за Лидия и затова отблъсна предложението на Моргън.
За нещастие Ирма вече почти нямаше пари, но чрез пеенето си можеше да спечели значителни суми, които щяха да улеснят търсенето на Лидия. Тогава тя би могла да пътува с влак, да печата обяви из вестниците, та дори и да ангажира полицията, за да я открие.
— Добре, утре следобед ще дойда — каза агентът, като се поклони дълбоко и напусна салона.
Юнона влезе в салона, като се смееше и скачаше, и се изправи пред господарката си. Тя бе подслушвала зад вратата.
— Това е чиста машина! — извика тя, като правеше едни движения, с които искаше да имитира човека, който беше преди малко тук. — Той каза така: „20 000 долара! 40 000 долара!“ и постоянно същото лице! Трябва да е твърде хитър!
Зная добре какво търси той и какво му се иска…
— Е! Юнона, иди си на мястото — каза Ирма, — защото сега ми предстои друго посещение — внука на кмета, някой си мистър Бърнс, който ми прави честта да беседва с мен.
Негърката веднага изчезна зад вратата.
След няколко минути мистър Бърнс влезе в салона.
Ирма щеше да се изсмее, когато този човек се показа на вратата и пристъпи, като държеше в дясната си ръка един голям колкото колело букет.
По всичко личеше, че мистър Бърнс е още много млад човек. Той се поклони няколко пъти, извади ръкавиците си, после ги сложи в джоба и предпазливо остави бастуна си в един ъгъл на салона. Бастунът бе дебел колкото стъблото на младо дърво.
Внукът на кмета беше облечен в модерен костюм, с голяма вратовръзка. Панталоните му бяха много широки, грижливо запретнати отдолу. Под тях се виждаха големи обувки, толкова големи, че човек можеше да си помисли, че това са уреди за преминаване на реката Мисури. Една грамадна яка заобикаляше дългия му като на щраус врат. Голям монокъл обезобразяваше лицето му, което беше без определено изражение.
— Милостива госпожо! — започна той със своя папагалски глас. — Спахте ли добре, милостива госпожо, след снощното вълнение? Ах, то беше невероятно, феноменално, удивително, ах, Господи!
Той се тръшна на един стол, с израз на доволство се вгледа с влюбен поглед В Ирма.
Изведнъж в стаята нещо изтрещя. Ирма трепна, а мистър Бърнс скочи стреснат. Неговият бастун беше се търкулнал на пода.
— Мисис, това е една малка неприятност, вярвам, че не сте се уплашили много, нали?
Той вдигна падналия бастун и го сложи на една маса.
— Малко е тежичък, но се носи — отбеляза Бърнс. — Това е последната, съвършено последната мода.
Младият човек се върна на мястото си, влачейки своите големи чепици.
— Благодаря за вашия букет, много сте любезен, мистър Бърнс — каза Ирма, като с голямо усилие сдържаше смеха си и сочеше с пръст големия букет, който бе поставен на прозореца и почти го закриваше.
— Радвам се, че с избора си съм могъл да задоволя вкуса ви — каза мистър Бърнс, като се приближи до нея заедно със стола си. — И той е от последната мода, малко големичък, но феноменален, нали?
Той се огледа на всички страни, погледна вирнатите върхове на чепиците си и отново започна да хвърля нежни погледи на красивата си събеседничка.
— През цялата нощ не затворих очи — уверяваше я той, като я гледаше с поглед, пълен с желание. — Милостива госпожо, защо ми причинихте такива мъки? Вие разстроихте много сърца, в това число и моето, разбира се.
— Но аз се надявам, че опасността няма да е толкова голяма! — възрази Ирма усмихната.
— О, да, мисис! Тук сега лежи една дълбока болка.
И мистър Бърнс посочи с патетичен жест на ръката гърдите и после сърцето си.
Ирма едва успя да се сдържи да не се разсмее. Пот течеше от челото на мистър Бърнс. Той се измъчваше от нещо и с една копринена разноцветна кърпа избърса лицето си.
Кърпичката беше чудесна. На нея в чудна хармония по линии и цвят бяха изобразени множество фигурки и животни. Един носорог, който гледаше високо над другите изображения представляваше центърът на групата.