— Нали е хубава тази кърпа? — попита мистър Бърнс разглезено, тъй като Ирма се беше загледала удивена от красивата бродерия. — Съжалявам, че много късно можах да узная, че се продават такива хубави кърпи, и успях да взема тази с носорога. Но, пардон, мисис, забравих да кажа нещо. Впечатлението, което вие ми направихте, е колосално. Неизпитвано досега от мен към никой друг човек. Слагам сърцето и ръката си пред краката ви. Аз съм ваш пленник и ваш смирен слуга…
— Съжалявам, уважаеми мистър Бърнс — отговори Ирма, — че моето снощно представление е нарушило душевното ви спокойствие. Сега очаквам още няколко посещения. Вярвам, че ще се видим отново.
— Навярно имате право, мисис — каза глупавият човек и стана. — Свърши се с моето спокойствие, дяволът ми го взе, пардон, исках да кажа, че го загубих завинаги. Позволявате ли ми, милостива госпожо, да ви посетя утре?
— Да, за мен ще бъде удоволствие.
И Ирма направи знак на Юнона, която се показа зад вратата.
Слугинята бързо се отправи към другата врата и я отвори с дълбок поклон.
Самоувереното конте хвърли жален поглед към желаната от него жена, взе си бастуна и се отдалечи.
Юнона придружи мистър Бърнс в коридора. На излизане той бръкна в джоба си и даде на негърката един долар за почерпка.
— Я слушай, черно момиче! — обърна се той към нея. — Не е ли възможно да кажеш на господарката си, че аз я обичам с цялата сила на душата си.
Юнона поклати глава и протегна отново ръката си.
— Ето!
И един долар отново се търкулна в джоба на ненаситната негърка.
— Вие добре ли сте, мистър? — попита тя с престорена наивност.
— Ах, аз я обичам страстно! — извика лекомисленият млад човек. — Бих желал да я гледам постоянно.
— Това е лесно за маса — пошепна Юнона.
— Ах! — възкликна мистър Бърнс. — Ако ми кажеш какво да правя, ще те възнаградя богато.
— Добре, но по-напред би ли казал маса дали е хубава Юнона.
Мистър Бърнс погледна учудено негърката, като не знаеше какво да каже.
Истина е, че Юнона беше красива. Снагата й бе пълна, формите на гърдите — изящни. Главата й бе малка, а очите черни, бляскави; носът, правилен и отмерен, устните — червени и не много дебели. Всички тези правилни черти на лицето и фигурата придаваха на тази дъщеря на Африка изящност и красота, достойна да съперничи с тази на някоя европейка.
— Да, ти си много красива! — отговори мъжът.
— Така, така! Юнона ще каже сега нещо на маса. Маса казва, че иска да вижда мисис често — това е много лесно, щом Юнона е красива. Маса може да се ожени за Юнона, тогава ще вижда мисис постоянно, всеки ден. Иска ли маса така?
И като каза това, чернокожата простря ръцете си към него, като че ли искаше да го прегърне.
— Проклета черна каналия! — извика излъганият, като се отдалечи колкото се може по-бързо, а след него зазвъняха шумните извивки на смеха на негърката.
Старостта не може да опази човека да върши глупости
Юнона влезе в салона и заливайки се от смях, разказа на Ирма как беше подиграла Бърнс.
— Как? Мисис не видя ли как този мъж бягаше, когато Юнона искаше да го прегърне. Той хукна като бесен, много смешен бе! — обясни тя на господарката си онова, което й се бе случило.
Ирма се чувстваше добре. Тя очакваше само посещението на мистър Хоукинс, след което цялата вечер щеше да бъде свободна.
Не се мина много време и мистър Хоукинс, братовчед на кмета, пристигна. Той беше мъж на около петдесет години и имаше увехнало лице, което изглеждаше, като че ли е лежал десет години под земята и през това време не е виждал дневна светлина.
Модерният салонен костюм, който той носеше, показваше кокалестата снага на този мъж. Личеше, че е от далечно място, не от този щат и имаше вид на скотовъдец от южните щати.
Мистър Хоукинс притежаваше голямо богатство, но понеже беше ерген и никога не бе могъл да се реши да се ожени, живееше уединено в един от чифлиците си близо до Луисбърг, щата Тенеси.
Този стар човек също носеше голяма китка в ръка. Той се приближи до Ирма и й направи отличен комплимент.
— Ето — каза той, като й предложи букета. — Това нещо е за вас.
След това се обърна и обиколи стаята, като оглеждаше всички стени.
— Дявол да го вземе, не виждам тук закачалка, където да окача пелерината си.