След дълги търсения Хоукинс намери за най-удобно да сложи своя цилиндър на една маса.
Ирма го покани да седне. Мистър Хоукинс изтегли един стол, като гледаше с недоверие тънките му крака.
— Не вярвам, че тази кукла ще може да ме удържи — забеляза той, — но да видим!
Той седна и продължи:
— И аз бях снощи на концерта. Беше много хубаво, това не може да се отрече. Не разбирам много от музика, но щом всички са във възторг, наистина трябва да е било хубаво.
— Благодаря ви за доброто мнение и отзива, които давате за мен — отговори Ирма.
— Хубаво, много хубаво — каза разнеженият старец. — Иначе и не можеше да бъде. Добре е направил моят братовчед, че веднага е намерил заместничка. Наистина, той трябваше добре да размисли и да покаже на публиката добра певица, защото иначе бих му извил врата.
— Вие се шегувате — каза Ирма усмихната.
— Аз ли да се шегувам? — извика старият човек с гърмящ глас, който накара Ирма да трепне. — Не, мисис! Аз говоря сериозно. Старият Хоукинс никога не се шегува!
Той с удоволствие опъна краката си. Но в това време се чу едно изпращяване и за голямо учудване на самия Хоукинс той се намери на земята и до него столът — строшен.
— Не казах ли аз още от началото, че тази кукла няма да ме удържи! — извика мъжът, като се ядоса и захвърли парчетата от строшения стол в един ъгъл на салона с такава сила, че няколко стъкла от прозорците се спукаха и строшиха.
— Ако ми позволите, ще седна тук на писалищната маса — каза Хоукинс, като оправяше панталоните си.
Ирма поднесе кърпичка пред устата си, за да прикрие смеха си.
Старият господин седна на края на масата и отпусна с облекчение краката си надолу, за да се люлеят.
Краищата на сюртука му се допираха до някакви порцеланови фигури и статуйки.
— Но моля ви се, мистър Хоукинс, внимавайте! Тези фигурки могат да се строшат! — забеляза бързо Ирма, като видя движенията на стария господин.
Без да се безпокои, той дръпна краищата на сюртука си, за да запази статуйките, но с това, вместо да помогне, направи беля и свали няколко от тях. Господинът се ядоса, събра късовете и ги хвърли в ъгъла на салона при останките от строшения стол.
— Е, това не е голяма загуба за братовчед ми — каза Хоукинс спокойно. — Защо слагат нещата така, че човек лесно да ги бутне.
Ирма се ядоса на този варварин и не можа да скрие гнева си.
— Букетът е много красив — каза тя, за да пренесе разговора върху друга тема.
— Да, да! — каза Хоукинс. — Сега ми дойде наум за това, което ме доведе при вас. Ах, да, мисис! Искате ли да станете моя жена?
Ирма го изгледа, без да разбере добре смисъла на думите, но схващаше, че той не се шегува, тъй като лицето му бе набръчкано.
— Сериозно ли говорите? — попита тя предпазливо.
— Разбира се — отвърна старият ерген. — Да говорим направо. Не исках да се женя, защото, ако взема жена вкъщи, все ще стане нещо: или устата й няма да млъкнат цял ден, или пък ще е болна и тогава по цял ден ще тичаме за лекари и лекарства. С вас обаче работата ще бъде съвсем друга. Пари, слава, богатство! Вие ще имате всичко. Аз също имам всичко толкова много, че никога няма да имате случай да се притеснявате за нещо. Можете да ходите лятно време на бани, да купувате колкото си искате рокли. Също ще можете да пеете, макар че аз самият не мога да понасям песните. Животът във фермата не е отегчителен и грозен. При мен всичко върви по стар обичай: за всички случаи — бой. Който не слуша — бой! Разбира се, това вас не ви засяга. Не се плашете, мисис! Вижте ме, за бога! Аз добре налагам и обелвам кожата на моите негри. Имам един камшик, олеле — мале! Какви чудеса прави! За вас той ще е тежък и вие няма да можете да го въртите, но аз ще ви направя един по-лек. Ще видите какво удоволствие ще ви достави, когато нашибате някой каналия, които не ви прави път… няколко изплющявания и веднага след това бяга и ви прави път.
Старият човек говори много и гласът му бе пресипнал. Той гледаше Ирма напрегнато. Но преди Ирма да отговори, Юнона, която бе чула разговора, се озова веднага пред Хоукинс.
— Да се опита маса да направи подобно нещо с Юнона! — извика тя яростно. — Тогава Юнона ще покаже какво може.
— Мълчи, Юнона! — заповяда Ирма. — Аз ще отговоря на мистър Хоукинс.
— Това е хубаво, мисис — каза старикът, — стоварете й една токата, но здравата, да усети добре. Дяволи, дяволи, проклети създания!