— Мистър Хоукинс — започна Ирма. — Много съжалявам, но по ясни и разбрани съображения аз не мога да приема вашето доброжелателно предложение.
По бузите на стария човек изби червенина.
— Как, вие не искате да ми станете жена? — извика той.
— Не, отказвам се от тази чест! — каза спокойно певицата.
— Така да бъде! Аз не ви принуждавам със сила! — извика мистър Хоукинс ядосан. — Виждате ли? Срещу всеки пръст, който е на ръката ми, аз мога да имам по десет жени, ако искам.
Той взе цилиндъра си и ядосан, бързо излезе от стаята. Юнона поиска да се втурне след него, но Ирма я спря.
— Остави го, Юнона! Такива хора биват наказвани повече с презрение, отколкото, с каквото и да е друго.
— Той твърде малко чувства презрението — извика Юнона ядосана. — Хвани тази стара каналия с каиша за врата и го души, докато обещае, че ще се поправи, ще стане по-добър и че няма да бие вече нещастните негри. Така е най-добре да се постъпи с него.
Кметът и съпругата му влязоха в салона, за да поканят Ирма на разходка с файтон. Кметът се смееше със силен глас.
— Този Хоукинс, като си отиваше, извика силно в ушите ми, че сте му отказали, и това много ме радва. Старецът е нетърпим. Да не би да ви е разсърдил с нещо, мисис?
— Не — отговори Ирма, — не мога да кажа подобно нещо. Но възгледите на стария господин ми се виждат много чудни.
— Да, той е една испанска мечка, няма никакви човешки обноски, затова отначало аз не исках да го пусна да влезе.
— Какво пак е строшил? — попита съпругата на кмета неспокойно.
Ирма показа към парчетата от фигурите и строшения стол.
— Е, това вече не може да се понася! — изпъшка кметицата. — Половината от нещата вкъщи ще станат негови жертви.
— Елате, мисис, файтонът ви чака! — каза кметът, като услужливо отвори вратата.
Беше се мръкнало, когато кметът се връщаше с двете жени от разходка.
— Пригответе се за една изненада, която ви очаква — каза той на Ирма в минутата, когато тя искаше да се оттегли в стаята си.
— Изненада ли? — попита певицата. — Но, господин кмете, вие ме отегчавате с толкова много и чести доброжелателства.
Той триеше ръцете си доволно.
— Всичко това е един малък знак на признателност за незабравимото удоволствие, което ни доставихте! — добави мъжът, като отвеждаше Ирма в стаята й.
Не мина много време и звуковете на военната музика, която се приближаваше към къщата, зазвъняха. Ирма се затича заедно с Юнона към прозореца, през който проникваше червеникава светлина. Звуковете на оркестъра ставаха по-ясни. Мястото пред вилата бе осветено като през деня. Едно важно шествие с факли се приближаваше към жилището на кмета. Процесията спря и стотина факли със запалени глави осветиха зданието. Кметът влезе бързо в стаята на Ирма.
— Народът иска да ви види, уважаема мисис. Позволявате ли ми да ви придружа до долу?
Ирма прие с радост и слезе, придружена от кмета, по главната стълба, която водеше към главния вход на улицата.
Червената светлина на факлите осветяваше вълшебно лицето на красивата певица, която беше посрещната с бурни аплодисменти от множеството. Председателят на благотворителния комитет на бедните се приближи и похвали с пламенни думи великодушието на Ирма, която бе отказала почетното възнаграждение и бе подарила тази твърде значителна сума за бедните в Луисбърг, щата Тенеси.
— Не мога да намеря думи, с които мога да обрисувам вашето великодушие, и манифестацията, която виждате пред вас, е един слаб израз на нашата признателност, която ни доведе тук. Но това, което вие ще отнесете със себе си, уважаема мисис, и което ще ви съпровожда завинаги във вашия живот като неоценимо богатство, това е благословията и благодарността на всички бедни от Луисбърг.
Ораторът млъкна. Ирма, дълбоко трогната, стисна ръката на достойния мъж и множеството избухна във възторжени одобрения.
Живата светлина на факлите бе за Ирма като сиянието на една зора. Красивата жена, която бе облекчила страданията на бедните, приличаше сега на богиня, на истинска богиня.
Свиждането
Развитието на нашия разказ ни принуждава да напуснем за известно време приключенията, станали в последните дни, и да обърнем поглед към Ню Йорк, където двигателят на преплетените събития, Артур Норт, отново се появи.