— За мене е позволено, аз съм полковник Роджър, началникът на полицията, и трябва на всяка цена да вляза.
Пазачът изведнъж промени отношението си, но каза, че неговият другар би трябвало да е вътре, защото той го е сменил тази сутрин.
— По дяволите! — извика сърдито Роджър. — Как е възможно тогава да няма никой във фара?
— Може да е отишъл да купи нещо — забеляза пазачът.
В този миг по пътя се зададе един човек с кошница в ръце.
— Ето го — извика пазачът и махна към човека. — Къде беше досега? — извика му той. — Заключил си вратата на фара и мистър Роджър не може да влезе вътре.
Том спря на място.
— Заключена ли е вратата? — попита той. — Не може да бъде. Може би ти си я заключил?
— Аз тъкмо идвам от фара — каза Роджър. — Вратата е заключена. Може би жената я е заключила отвътре.
— Коя жена? — попитаха едновременно двамата пазачи.
— Една непозната, която е преследвала една майка с детето й.
— Тогава да идем да видим каква е работата.
— Бързо! — извика Роджър.
Мистериозно изчезване
Ирма влезе с детето в стаята, за да посрещне Роджър, който трябваше да дойде всеки миг. Вместо него се появи жената със синия воал.
Започна борба между двете жени. Непознатата хвана Лидия и я изтръгна от ръцете на майката. Детето изпищя. Жената със синия воал побягна с момиченцето и бързо се скри в един отвор, който се появи изведнъж в стената, когато тя натисна едно копче, и после веднага се затвори.
След известно време долу се чуха силни удари по заключената врата. Ирма бързо се спусна по стълбите, за да отвори на Роджър.
В това време пазачите отвориха и Ирма, виждайки Роджър, падна в несвяст.
Роджър беше напълно озадачен.
— Да претърсим отново фара! — заповяда той на двамата пазачи.
Те тръгнаха да изпълнят нареждането му, а Роджър коленичи пред леглото, където беше положил Ирма. В този миг тя отвори очи. Той погали ръцете й, като я гледаше с благоговение.
После започна да я разпитва за жената със синия воал.
— Къде изчезна тя? — попита Роджър.
— Слезе с асансьора надолу — отговори Ирма.
— Ирма, аз ви обичам — каза той, изведнъж развълнуван. — Ще направя всичко за вас.
— Не забравяйте Лидия! — помоли Ирма. — Потърсете я.
В това време се върнаха двамата пазачи и докладваха, че никого не са намерили. Наистина жената бе изчезнала заедно с детето, спускайки се с асансьора, като пазачите по-бавно слизаха по стълбите.
Роджър предложи на Ирма да се настани в неговата къща.
Мисис Мери и непознатата
Старият Боб веднага беше освободен, мисис Мери го взе със себе си.
Мери разбра, че Йохан Гулд е Артур Норт, мъжът на Ирма. Тя не можеше да си обясни как е могъл той да я изведе от лудницата. Нямаше отговор и на въпроса, дали непознатата със синия воал е самата Ирма. Артур Норт не беше открит, въпреки че претърсваха всеки параход, който напускаше нюйоркското пристанище.
Бърнард търсеше денем и нощем.
Мери реши сама да се опита да разбере нещо за дамата със синия воал.
Тя отиде в къщата, където я бе заварил преди Бърнард. Влезе в ресторанта. Съдържателят тръгна насреща й.
— Кой живее в тази къща? — попита Мери.
— Не се интересувам от съседите си, миледи — отговори той. — Зная само, че на втория етаж живее един запасен капитан, който се храни често тук.
— На първия етаж живее ли някаква дама?
— Да, отскоро. Непрекъснато ходи със син воал. Преди малко излезе.
— Не идва ли при нея някакъв господин?
Гостилничарят разбра, че Мери страда от ревност.
— Не зная, миледи. Струва ми се, че в тази къща идват много господа.
Мери седна на една маса и реши да чака завръщането на непознатата жена. Поръча си чай.
Когато келнерката го донесе, тя я запита за дамата със синия воал и за нейния предполагаем посетител.
— Да — отговори момичето, той често идва при нея: висок, млад, хубав мъж.
По описанието Мери разбра, че става въпрос за Артур.
— Но от доста дни не съм го виждала — добави келнерката.
Когато тя се оттегли, Мери видя през прозореца, че една добре облечена жена се приближава към къщата. Тя носеше син воал.