Ужасът я омаломощи. Пръстите й конвулсивно търсеха бутона на електрическия звънец, който водеше в стаята на слугите.
— Подъл убиец! — извика тя с треперещи устни. Големите й широко отворени очи гледаха с ужас и отвращение този красив мъж, който се приближаваше към нея.
— Назад, назад! — извика тя.
Ръката й бе намерила бутона на звънеца.
— Спри се, Мери! — замоли я Норт. — Невинен съм, ако повикаш слугите, ще станеш моя убийца.
Младата жена стоеше вцепенена в ъгъла на стаята с ръка над звънеца.
— Невинен съм. Мери, заклевам ти се! — продължаваше да се моли Норт. — Дойдох тук, в Ню Йорк, само за да те видя и да те убедя в моята невинност.
— Ти си убиецът на моя баща! Аз намерих доказателства! — извика Мери с пламнали очи. — Заклех се в гроба на обичния си баща да отмъстя за неговата смърт. Този път не ще можеш да се избавиш от ръцете на правосъдието.
И като каза това, Мери постави пръста си на звънеца, за да извика за помощ.
— Само една минута! — извика Норт. — Искам да ти докажа, че съм невинен. Не съм виновен за смъртта на твоя баща. Недей натоварва съвестта си с нов смъртен грях. Нима искаш да предадеш в ръцете на правосъдието и да качиш на ешафода един човек, който страда и който попадна под подозрение поради фатално стечение на обстоятелствата?
Мери виждаше, че Норт беше отпаднал, защото той закри с ръце лицето си и падна съкрушен на един стол.
Тя стоеше нерешителна. Лъжа ли или истина бе това, което чуваха ушите й? Та нали тя сама бе намерила доказателствата за виновността му! Тогава?
— Не ти вярвам — отговори жената след малко колебание, — понеже самата аз намерих доказателства за убийството! Намерих ги в чекмеджето на твоята писалищна маса, намерих окървавената риза и ножа, с който си отнел живота на моя баща.
— Да, поставени там от друг човек, с цел да ме погуби — отговори Норт с глух глас.
— Друг човек ли? А кой е той?
— Кой ли? Жената, която ме преследва постоянно, която унищожи моето щастие, защото завиждаше и не искаше ти да бъдеш моя жена. Тя! Тя е истинската убийца на твоя баща — заяви Норт.
— Говориш за моята бивша компаньонка, за твоята жена ли? — каза Мери студено.
— Тя не е била никога моя жена. Тя беше демон, който ме преследва, и понеже я презирах, искаше да ме погуби. Както и да е, тя постигна целта си.
Мери не отговори.
— Готов съм да умра, защото виждам, че всички уверения за невинността ми не те задоволяват. Викай, ако искаш твоите слуги, аз няма да се противя! Предай ме на властта, за да свърши моят живот и да се радваш, че си предала в ръцете на палачите твоя собствен невинен мъж — отвърна Норт, като си даваше вид, че много страда.
— Но как е могла онази слаба жена да убие баща ми? — попита Мери, измъчвана от съмнения.
— Тя не е извършила престъплението сама — каза Норт бързо, — имала е свой съучастник.
— Кой е бил този съучастник?
— Един човек, с когото тя сега скита и с когото живееше незаконно — обясни Норт.
— Но като знаеше всичко това, ти защо избяга? — запита отново Мери.
— Защото нямах желание да стоя цяла година в затвора и да бъда осъден като невинен — възрази енергично Норт. — Дълго време аз преследвах и двамата и малко ми беше останало да уловя тази престъпна двойка, но в последната минута те успяха да се измъкнат и изчезнаха безследно.
— Ами кървавата риза? Ножът? — попита пак Мери.
— Те са били сложени в моята писалищна маса от онази жена, която имаше достъп до всичките ми стаи. Това не е било нищо друго, освен пресметнат ход от нейна страна и средство да заличи подозрението от себе си и от своя съучастник. О, техният план е бил скроен добре и с голямо майсторство и така дяволски нагоден, че ако не бях успял да се избавя в последната минута, щях да бъда загубен. Само бягството ме избави от една срамна смърт.
— Но ти и пред мен се яви с фалшиво име! Ти се казваш Артур Норт, а не Йохан Гулд.
— Това е единствената ми вина, за която мога да понеса упрек. Когато бях в Германия, вземах участие в политически агитации и това ме принуди при започване на преследванията срещу либералните среди от страна на правителството да избягам. По-късно осъзнах грешката си и понеже не исках да бъда познат от някогашните ми другари, които се бяха установили в Ню Йорк, промених името си. Това беше безвредна и благородна лъжа. Иначе Гулд е фамилното име на майка ми.