— Ами първата ти жена, Ирма Норт, не беше ли твоя законна съпруга? — попита Мери настойчиво.
— Не, тя не ми е съпруга — защити се Норт. — Слушай ме, ще ти разкажа всичко.
Мери заслуша с раздразнение разказа на Норт, но пръстът й постоянно беше над електрическия бутон. Животът или смъртта на мъжа пред нея зависеха само от лекото движение на ръката й.
Тя се колебаеше, измъчваха я страшни съмнения.
Върхът на лъжата
— Тази Ирма, графиня фон Хоенщайн, както тя обича да се нарича — започна да разказва Норт, — е много подозрителна и опасна личност. Тя е била дълго време затворена в една лудница в Германия. Дъщеря е на един наистина порядъчен гражданин, някога известен и богат, но после изпаднал поради собствените си грехове. Аз посещавах къщата им, но скоро прекъснах гостуванията си, понеже тя започна да ме отегчава с любовните си предложения. Преследваше ме денем и нощем със своите странни желания и нямах миг спокойствие, щом ме зърнеше.
— Все пак ти си се оженил за тази жена! — възрази Мери ядосано.
— Не! Не е истина! Заклевам ти се, че не е истина! — извика Норт с престорено отчаяние. — Тя ме гонеше и си беше втълпила, че не трябва да обичам никоя друга жена, макар че бях отблъснал с презрение нейните досадни любовни признания. Преследваше ме и тук, отвъд океана, и се намеси в нашето семейно щастие.
Когато разбра, че с нищо не може да ме привлече, и след като я изпратих в лудницата, тя измисли една нагла клевета. Набеди ме, че съм убиец на твоя баща.
По-късно нейният любовник я освободи от лудницата и избяга с нея.
— А детето не е ли твое? — попита Мери, едва дишаща от възбуда.
— За Бога, Мери! Как можеш да помислиш подобно нещо? Ти искаш съвсем да ме съсипеш, да ме отчаеш, да ме убиеш! Как ти хрумна, че такова нещо може да бъде истина? Приказката за детето не е нищо друго, освен поредната лъжа. Всичко, което е разказвала тази неуравновесена жена, е измислица, плод на болното й въображение. Ако детето беше наистина нейно, трябваше да й послужи, за да ме принуди да се върна при нея. Ти знаеш, че има жени безплодни, които много искат да имат деца. И тъй като не могат да имат, изпадат в истерия, загубват разум и започват да си въобразяват, че имат дете. Бог да пази онова дете, което тя нарича свое! Такава истерична жена е и тази Ирма. И естествено маниите на такива хора са най-разнообразни.
Тя ми попречи да се върна при тебе и направи всичко възможно да ни раздели.
Когато избягах от Ню Йорк — продължи Артур, — аз дълго преследвах престъпната двойка, за да я разоблича, а след като я изгубих от очи, случаят ми помогна да разбера за голямо съжаление, че ти си била болна. От тази минута вече аз не можех да бъда спокоен ни денем, ни нощем. Твоят образ бе винаги пред очите ми. Накрая реших да опитам всичко, да изложа себе си на хиляди опасности, само и само да те видя, мила моя!
И така дойдох в Ню Йорк.
Мери не казваше нищо. Само неспокойното дишане издаваше борбата, която се водеше в душата й.
Недоверието още я измъчваше. Тя мислеше за лошото минало, което бе имала с този мъж.
Питаше се: „Истина ли е всичко това, което чувам?“.
Жената погледна в хубавите очи на този неотстъпчив човек, когото по-рано бе любила с такава топлина.
В очите на този демон, които я гледаха умоляващо, тя искаше да отгатне истината. Състрадание заигра в душата й, но тя бързо задуши това чувство.
— Защо не ми писа и не ми обясни причините за твоето бягство? — попита тя внезапно.
— Исках преди това да разоблича престъпниците и после да се върна при тебе чист и освободен от всякакви подозрения. Ти не можеш да повярваш колко много страдах и мислех за тебе. През цялото време ти беше единствената ми мисъл, през всички тези минути на мъки, на страдания. Претърпях оскъдица и нищета, дори съм гладувал. Нито един ден, откакто те напуснах, устните ми не можеха да се усмихнат, единствена моя любов!
— Истина ли е това, което говориш? — попита Мери с треперещ глас.
— Да, истина е. Бог ми е свидетел! — извика Норт. — Аз ти се заклех, че съм невинен, че не съм бил друго, освен жертва на онази интригантка, от която пропищя светът, че е моя законна жена и която ме преследваше като демон. Скитах се, борех се с нищетата, докато чух, че моята единствена обична жена и спътница в живота била болна на легло. В един миг забравих всички опасности, които ме застрашават. Но ето, идвам си у дома и какво виждам! Уви! Боже, моята съпруга ме обвинява в убийството на собствения й баща!